Веднага след края на прожекцията на филма пълната зала беше залята от бурни аплодисменти, сякаш хората за малко повече от час се бяха пренесли в друга реалност, нямаща нищо общо с това, което ни заобикаля в момента в общината и държавата – корупция, лицемерие, борба за оцеляване за сметка на този до теб…

”Днес у нас път се дава не на добрите, път се дава на угодните”. С тази констатация на големия българин Кристиан Таков започна снощи пред пълната голяма зала на Младежки дом – Пазарджик излъчването на филма със заглавие също взаимствано от негови думи “Моралът е доброто”. Прожекцията беше предшествана от кратко експозе на осигурилия лентата Милен Трифонов. Веднага след края на прожекцията залата беше залята от бурни аплодисменти – нещо, на което не бях ставал свидетел в България. Сякаш хората за малко повече от час се бяха пренесли в друга реалност, нямаща нищо общо с това, което ни заобикаля в момента в общината и държавата – корупция, лицемерие, борба за оцеляване за сметка на този до теб… Подготвих този материал не за да преразкажа филма – това би било невъзможно дори и за глупака. Целта ми е от една страна да направя достояние на колкото може повече хора незабравими и пророчески фрази на Кристиан, някои от които вече се сбъдват, а от друга – с изказвания за него и дейността му на негови преподаватели, близки, роднини, приятели, състуденти, студенти и др. Ще ми се да амбицирам мислещите хора да намерят и гледат филма. Защото, заредени с него, те неминуемо ще станат не само по-добри хора, но и хора, готови да търсят правата си в тази смазана отвътре държава. И то не само своите права, но и правата на тези до тях, докато завладелите родината ни не без наша помощ бъдат изпратени там, където им е мястото. Само тогава България ще престане да бъде винаги на опашката на всички класации в ЕС и не само. Само тогава ще можем да вдигнем високо глава и с гордост до се наречем българи.

Разделил съм материала на две части. В първата са събрани изрази и изказвания на Кристиан Таков както пред различни по големина аудитории, така и пред стотици хиляди зрители на национални телевизии. Те не са хронологично подредени във времето, защото не мисля, че това е нужно. Във втората част са изказвания и мнения за Кристиан, изразени от близки до него хора.

***

Не се страхувай от тъмното, запали свещ.

Не се плашете от лошите хора, те са като вампирите. Страхуват се от светлината.

---

Из интервю с Кристиан Таков непосредствено след 10 ноември 1989 г.:

- Кристиане, кои ваши житейски опори разклатиха събитията, които станаха тогава?

- Относно въпроса какво 10 ноември е променил в мен, моралът ми не бих казал, че се е променил. При една правна уредба, каквато е сега и каквато беше през последните десетилетия – антиконституционна, нестабилна, плашеща, ограничаваща и невъзможна за развитието на нормален стопански живот. Ще ми се да кажа, че не съм човек, който е чакал 10 ноември, за да си промени вътрешната същност. Достатъчно много бяха уликите от преди тази дата, за да можем да кажем, че нищо не сме знаели за отишлия си режим. Много хора побесняха и не могат и сега да разберат, че политика, народ и държава са три различни неща.

В нашето общество на правото се гледа, не знам дали поради исторически или други причини, като на една много удобна мишена, с която можем да регулираме различни неща в обществото: има едно много ниско правно съзнание. Когато някой ме пита как да направим нещо, винаги включва въпроса как да направим така, че да измамим правото, да го заобиколим и никой не е казал „аз съм доволен от закона“, а казва „аз съм доволен от закона, когато той работи за мен“. Просто общественият ред отстъпва някъде на много задно място, на много заден план. Аз лично ако работя като юрист, на което се и надявам, си мисля, че трябва да бъда влюбен в професията си и в тази връзка за мен едно от най-ценните неща да бъде правото като система, правото като закономерност, правото като една чиста идея, за която си струва да се борим.

Кристиан Таков през 1992 г.:

Ние така не се научихме да се търпим, това продължава вече твърде дълго време и вече ме плаши. Не знам някой от вас дали си е правил една сметка, а именно, че в страната ни от освобождението й от турско робство досега е имало около двадесетина години демокрация, които са много равномерно разпределени – по 3, по 4.

Кристиан Таков за окупацията на най-голямата аудитория в СУ след предлагането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС:

Окупацията не е най-важното, протестът е основното. Окупацията е просто негова отделна форма. Аз мога да разбера, че те не искат да допускат всеки да се доближава до тях и да им говори. Мнозина казват: „Ами те всъщност студентите не предлагат нищо, те дори да успеят да бутнат правителството, ми тя същата работа ще стане, резултатите от изборите ще бъдат същите“. Това е дълбоко невярно, това е една мисъл, която, позволете, е грешна рожба на порочна връзка между злото и глупостта. Те не искат по-евтини купони за стола, те не искат да не мирише на манджа по стълбите на университета, техните искания са на съвсем различни нива, които тези, които поставят въпросите към тях, въобще не могат да си представят.

---

Тогава, когато моралът е поставен на нечовешки изпитания в България, прозира един странен начин на мислене. Онези, които погазват абсолютно всички правила, когато им потърсят сметка изведнъж се сещат за ред. По този начин те искат да доведат опонентите си до себе си, искат да ги направят нещо партийно. След което да се споразумеят с тях, да ги привлекат на техния терен и да ги накарат да започнат тяхната игра… Няма смисъл от безобразия, няма смисъл от насилие, това просто ще ни раздалечи едни от други, ще ни направи още по-непримирими. Защото дори да победим с омраза, как после ще живеем с нея? Просто те трябва да си отидат!

---

Когато властта е самоцел, послушанието е основна добродетел. Уменията не могат да бъдат ценени, те са, напротив – опасни, зависимостите са добре дошли.

---

На прекалено много твърде отговорни постове са назначени ужасяващо много некадърници, а когато някой е некадърен е много по-лесно да стане и неморален и както се казва като за последно да си отяде.

---

Те са склонни да продават народен интерес за милиарди, за да гепят някакви пършиви едноцифрени милиони, които да инвестират на тъпо място на всичкото отгоре, та хората всички да ги разберат.

Българската политическа класа от 25 години насам няма никаква идея за държавност. Те смятат съдебната власт като своя територия, която от време на време ще поупотребят – когато са на власт повече, когато не са малко по-малко.

---

Държавността е усещането за смисъл от това да живеем заедно, на едно място, с още няколко милиона души. Държавността има оправдание само ако прави хората щастливи. Всяка от трите власти или съзидава, или руши държавността по своему. Законодателят с мъдри или с несполучливи закони. Изпълнителната власт с ефективност или с некадърност. А съдът пипа по нещо свещено – чувството на хората за справедливост. Ако съдът дезертира от длъжността си, той трайно фрустрира хората, убива вярата им и ги развращава. А ако е на мястото си - прави ги свободни.

---

Кристиан Таков в годината на смъртта му – 2017 г.:

Тъй като някои със сигурност ще искат да знаят аз какъв съм – ляв, десен, либерал или друг, ще отговоря така: По отношение на семейните ценности аз съм консерватор, по отношение на личните свободи съм либерал, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист.

Милен Трифонов

***

ДРУГИТЕ ЗА КРИСТИАН ТАКОВ

Като ученик в Немската езикова гимназия в София Кристиан Таков след като слушал своя преподавател немец, който обяснявал на учениците, че някакъв германец като млад бил член на хитлеристката младежка организация “Хитлер югенд” и предано изпълнявал всичките поставени му задачи. След години обаче започнал да членува в ГЕСП (аналог на нашата БКП отпреди 10 ноември 1989 г. ) и там също с готовност вършел възложената му партийна работа… И тук Кристиан Таков се намесил с думите: “А може би има сходство в идеологиите…”. Това накарало учителят да изхвърчи от класната стая направо при директора и дълго време поведението и изгонването на Кристиан от гимназията били под въпрос.

---

В казармата Таков издаваше вестник “Полъх”, в който излизаха статии с по-особени спрямо времето на социализма морални внушения. Това беше една полулегална дейност, нас никой не ни е гонил за това, не са ни следили, но съм сигурен, че ако бяхме преафиширали тази си дейност вероятно щяха да последват някакви мерки.

---

Изключително впечатляващо беше да се види Кристиан Таков на изпит. Независимо по какво. Той не е имал затруднения по нито една правна дисциплина независисимо по какво – гражданско, наказателно, римско право и каквото и да е. Запомнил съм един изпит по Теория на държавата и правото, I курс, II семестър. Това не може да се забрави, защото всичко беше рамкирано от тогавашната идеология, от тогавашните постулати и така наречената социалистическа правна доктрина, срещу която се оказа, че той се е борил още от първия си ден на студент. Изпитващ е доц. д-р Михайлина Михайлова – строг преподавател, който не позволяваше да има отклонения от общоприетото, нито да проявиш чувство за хумор или друго по-свободно поведение. Кристиан се яви на този изпит пръв. Започна с един сравнителен правен анализ, който в никакъв случай не кореспондираше с официално приетата доктрина, нито с изнасяното от доц. Михайлова в продължение на два семестъра. Отначало тя се ядоса, цялата й физиономия се промени, започна да трепери устата й, защото Кристиан правеше една сравнителна правна аналогия с учени от преди 9 септември у нас, използваше цитати от чужди автори… Всичко, което казваше адски елегантно оборваше нейните тези. Изведнъж тази жена коренно се промени. Започна да гледа безразлично, накрая взе да се усмихва и само му каза “Колега, моля ви, дайте си книжката”. Написа му една оценка “Отличен”, която аз от ей такова разстояние видях – заемаше няколко реда от бележника и каза “Колега, благодаря ви, отдавна не съм имала такъв студент с такава подготовка и широта на възгледите. И с такава свобода и смелост да се говори по този начин. Вие ме карате да се радвам, че има все още такива студенти, но ме карате и да се замисля какво съм правила тук толкова време. Тези въпроси чакат един ден вашето разрешаване тук. Благодаря ви.”

---

Кристиан започна да учи в Юридическия факултет на СУ в средата на 80-те години на миналия век и го завърши в началото на демократичните промени. През 1986-87 г. неговият глас започна да се чува и по политически теми, което му създава много проблеми. Той беше пред изключване от университета. Тогава в СУ се беше оформила една група десидентстващи професори – Николай Василев, Недялко Пенев, Никола Попов, мисля че и Васил Иванов. Те критикуваха тогава икономическата политика на БКП. В един момент се разчу, че е имало някакво много страшно партийно събрание, на което цялата партийна организация на СУ е била събрана, за да линчуват тези хора. За тях е имал устроен меко казано партиен съд с всички оръжия, с които тогава разполагаше БКП – изключване от партията, уволнение, невъзможност да започнат работа на друго място. Не беше лесно те да бъдат подкрепени и далеч не всеки го правеше, независимо, че много мислеха като тях. Една от най-интересните истории на това партийно събрание беше, че на него изведнъж един човек излязъл напред и се откроил от всички останали. Човекът, изправил се да защити тези преподаватели, които партийната организация си е била поставила за цел да репресира, е бил Кристиан Таков. Това прозвучало като една страшна ерес и партийната организация е приела неговата защита на професорите като лично предизвикателство и обида – един нищо и никакъв студент да стане и да започне да противоречи на официалното мнение на партията. Кристиан тогава е бил подложен на всяка възможна репресия – целта беше изключването му от университета, но това така и не се случи. Кристиан се изправи да защити позицията на тези преподаватели в качеството си на най-обикновен студент, но всъщност това, срещу което той се е изправил, беше много реално и си беше страшно. Истината е, че тогава той показа това, което всички по-късно видяхме, че е Кристиан, и то в едни доста по-страшни и мракобесни времена.

---

Кристиан беше първият, който заговори на високоморален език, постави морални критерии и хората вярваха на това говорене. Преходът се оказа, че съдържа един огромен капан, в който всички паднаха. Ние вярвахме, че с падането на комунизма от само себе си идва демокрацията. Оказа се, че няма такова нещо. По-скоро се появиха едни хора, които се опитаха да се възползват от ситуацията за собствена изгода. Да се правят, че изграждат политика или бизнес по някакви правила, а всъщност да създават едно задкулисно разграбване на обществените средства. Кристиан беше алтернатива на това, беше негов критик. И затова беше неудобен.

---

Лекциите на Кристиан бяха около обяд, но въпреки това студентите тичаха, за да не ги изпуснат. Влизал съм в аудитории, където той е преподавал и съм виждал невероятно много студенти.

---

Майката на Кристиан: Вече като преподавател той се ожени за своята приятелка Боряна и през 2001 г. на 10 септември се роди неговата прекрасна дъщеря Галя. Кристиан беше изключителен баща, обичта между него и дъщеря му беше толкова осезателна, че можех да я пипна с ръце. Той умееше да избере най-подходящите играчки, които да развият нейната фантазия. В по-късна възраст той й стана приятел, техните разговори бяха безкрайни. Когато след раздялата с Боряна Кристиан я вземаше по 3 дена в седмицата при себе си те са говорили до късно вечерта – до 12, до 1 часа…

---

С назначаването му на различни държавни постове Кристиан дълбоко се разочарова. Той просто разбра, че юридическата система не може да се промени отвътре. Това е важно, защото обяснява защо в един момент той стана публична фигура. Той стана публична фигура защото разбра, че съдебната система не може да се реформира отвътре, това може да стане само чрез натиск отвън. И този натиск няма да дойде от политици, които вече са свързани със статуквото. Този натиск ще дойде от гражданското общество.

---

Те се страхуваха от него, страхуваха се от неговата смелост, от липсата на страх и от това, че той не може да бъде моделиран.

***

Ето още веднъж кратката биография на Кристиан Таков за тези, които не са успели да я прочетат, когато я публикувахме при анонсирането на филма

Умира от рак на стомаха на 11 юли 2017 г. в болница в Панагюрище.

Материалът подготви Валентин Ненков