Хората, които съсипаха спорта в Пазарджик, не са анонимни.

Те си имат имена и лица и нашите граждани трябва да ги знаят.

Това са кметът Петър Куленски и неговият партньор във властта Найден Шопов.

Признавам си, че никога не съм бил спортен човек.

Като общински съветник обаче съм контролирал с внимание и висока доза критичност всички разходи, които старото ръководство на Община Пазарджик заделяше, за да развива спорта.

От една страна, считам че трябва да сме внимателни как харчим общинските пари, защото те са събрани от данъците на хората, а от друга – че трябва да стимулираме развитието на спорта и да създаваме полезни навици у децата на Пазарджик.

И ако предишният кмет често беше критикуван от мен, че прекалява с някои харчове за спорта, то настоящият – Петър Куленски, отиде в другата крайност. Той съзнателно спря или оряза драстично всички разходи за спортни дейности, включително и за детските школи и точно той е реалната причина съграденото през последните години да започне да се съсипва.

Малко е парадоксално, защото кметът уж е бивш спортист и уж трябва да милее за спорта, осъзнавайки ползите от него.

Тъжната истина се оказа друга.

Петър Куленски е човекът, който разруши постигнатото в спорта в Пазарджик.

Благодарение на него няма да имаме футбол.

Няма да имаме волейбол.

Дори и детската школа е на път да рухне, защото точно Куленски отряза и малкото пари, с които Общината трябваше да помага на децата и не им ги плаща своевременно.

Бюджетните икономии щяха да са оправдани, ако кметът излезе и каже:

„Да, ние ще вземем например 1 милион лева от детския спорт и от другите клубове, които преди финансирахме, обаче с тези пари ще ремонтираме 5 улици, което считаме, че е по-важно за хората“.

Уви, след „промяната“ няма да имаме нито спорт, нито улици.

Съпричастен на този погром е и партньорът на Куленски във властта – председателят на местния парламент Найден Шопов.

Именно Шопов и неговият стремеж на всяка цена да е близо до трапезата на властта го превърнаха в съучастник в съсипването на спорта.

Найден Шопов и неговата групичка от съветници от ГЕРБ безкритично подкрепят всеки каприз на кмета от ПП.

Няма значение, че уж са политически опоненти.

Няма значение дали Куленски е крив или прав.

Важното е да му целуват ръка, за да са част от това управление.

Лакеите са си същите, само господарят им е друг.

Когато избраха Найден Шопов за председател на съвета, той заяви с патос, че ще бъде лопатата, която ще хвърля въглища в локомотива на Общината, за да върви влакът напред.

Да, донякъде се оказа прав.

Найден Шопов действително е лопата.

Само че не такава лопата, която захранва локомотива с въглища.

В политически план Найден Шопов се оказа обикновена „фурнаджийска лопата“.

И ако безгръбначното му поведение си е негов личен избор и той се чувства комфортно в обятията на новия си господар, то за мен, като гражданин и съветник, по-важно е друго:

Момчета, не се прави така!

Каквито и грешки да са допускани в миналото, не бива да се съсипва нещо, градено с желание и труд дълги години.

Това, че успехите са постигнати по времето на предишния кмет, а сега вие сте на власт, не ви дава правото да се държите по този разрушителен за спорта начин.

Иначе вие двамката може да се обичате колкото и както решите.

Кой съм аз, че да ви съдя за вашата любов…

общински съветник