Снощи останах потресен от „Шоуто на Слави”. „Потресен” е най-точната дума, която максимално пълно описва душевното ми състояние, докато неразбиращо гледах и слушах как няколко уважавани от мен хора се правят на маймуни. Някак си не беше за вярване, че това са същите тези хора, които в поледните месеци намираха доста точни думи, описващи ситуацията у нас. И с право упрекваха огромната част от родните медии, че си затварят очите пред фактите и пишат само това, което се харесва на управляващите. Не мисля, че вече имат моралното право на съдници. Не и след това, което предложиха на аудиторията си вчера – миш-маш (от добро възпитание не използвам думата „бълвоч”) от разсъждения какъв не трябва да бъде българският президент (разбирай всички досега) и точно обратното – как трябва да изглежда, мисли, чувства и действа бъдещият глава на нацията (разбирай тяхната кандидатура). През цялото време на зле скалъпеното подгряване на публиката, която с мъдри разсъждения трябваше да бъде доведена до върховия момент – представянето на кандидата, останах с впечатление, че героите на спектакъла говорят някак си насила, трудно подбират думите и се опитват да бъдат оригинални с отдавна изтъркани фрази. С по-общите си приказки Иван Кулеков се опита да звучи малко по-дистанцирано от колегите си, но някак се сля с общия фалш. Много ми се иска да вярвам, че истинското лице на този силен отбор е песента „Нема такава държава”, а не трагикомичното представление, на което ни направиха свидетели вчера. Още по-тегава стана атмосферата, когато се разбра кой е кандидатът. Въпреки отделните подмятания в публичното пространство през последните месеци, че Слави ще подкрепи Меглена Кунева в президентската надпревара, все се надявах, че шоуменът и екипът му ще съхранят достойнството си, а – което е не по-малко важно – доверието на почитателите си. Може би просто не ми се искаше да вярвам, че един имот в софийска градинка е в състояние до такава степен да мотивира в определена посока водещ на предаване с аудитория от стотици хиляди души.

Не по-малко недоумение от цялостното поведение на екипа на „Шоуто на Слави” предизвика и името на кандидата за президент. В контекста на широко прокламираните от тях минути по-рано изисквания за надпартийност, необремененост и т. н., и т. н. Няма как да обоснова по-нататък несъстоятелността на твърденията на Слави Трифонов и компания, без да спомена съвсем библиографски и без какъвто и да е коментар няколко биографични данни за Меглена Кунева:

Меглена Щилянова Кунева е родена на 22 юни 1957 г. в София. Тя е дъщеря на известния буфосинхронист и киноактьор Щилиян Кунев (който като студент по право в СУ е бил изпратен в концлагера Белене заедно с баща си – юрист, завършил Сорбоната).

Оставям всичко написано в курсив без коментар. Но, колкото и да се взирам в кратката биографична справка на г-жа Кунева, някак си не успявам да видя надпартийност. Необремененост в смисъл на несвързаност с политическите процеси у нас през последните 10 години – също. Но Слави и екипът му явно са ги видели! Въпреки няколкото странни избора на сънародниците си, особено през последните десетина години, продължавам да бъда оптимист и да смятам, че по-голямата част от тях на предстоящите избори от всякакъв калибър ще бъдат малко по-внимателни. И няма да се подвеждат по „надпартийни” и „необременени” кандидатури, които в един момент се оказват болезнено свързани не просто с партии, а с политически кланове, кръгове и обръчи.

В нормалния свят, част от който все още, за съжаление, не сме, управлението на държавите на този етап става чрез партии. Разбира се, нещата съвсем не са съвършени. Но опитите да се заобиколи този основен демократичен принцип по правило водят до плачевни резултати. Не бива да забравяме, че и демокрацията съвсем не е съвършена, но засега нищо по-добро не е измислено!

Валентин Ненков