Организации и медии нарекоха абсурдно осъждането на “Виделина” за читателско писмо
 
Българска асоциация на регионалните медии, Български хелзинкски комитет, Комисията по етика към Съюза на българските журналисти, Сдружение “Журналисти срещу корупцията”, Програма достъп до информация, подкрепиха изданието!
 
ДОКУМЕНТ
 
Казусът „Виделина” праща в мрака читателското писмо! Такава сума не искат и за кръвнина!
 
Българска асоциация на регионалните медии /БАРМ/ организира пресконференция в БТА по повод тревожния прецедент с пазарджишкия вестник “Виделина”. През януари миналата година издателят на вестника е осъден от Окръжен съд Пазарджик да плати на ищците 20 000 лева за публикуване на читателско писмо. В него, според съда, са изнесени неверни, обидни и клеветнически твърдения, които са нанесли “неимуществени вреди, страдание и болка” на завелите иска Соня и Георги Варникови.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от издателите на “Виделина” пред Апелативния съд в Пловдив, който също потвърждава решението.
БАРМ, след като се запозна с делото, излиза със свое становище по случая и иска да му даде гласност чрез всички национални и регионални медии, тъй като е убедена, че се създава тревожен прецедент - съдът отсъжда, че издателят се явява възложител на автора на писмото и носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД!
С други думи публикуването на читателско писмо съдът тълкува като възлагане на работа. Според БАРМ издателят може да възлага работа на главния редактор или на журналистите, но не и на читателите, написали писмо и изразили свое мнение. Абсурдно е да се третира издателят като работодател на читателя. Представете си на колко хора стават работодатели телевизиите и радиата, “дръзнали” да отразяват в анкети какво мислят гражданите или излъчили мнения в предавания на живо.
Обръщаме внимание на факта, че публикуваното читателско писмо е продължение на серия разследващи материали във “Виделина”, касаещи съмнителна сделка, ощетила община Пазарджик с над 600 000 лв. Именно новата информация по тази сделка в писмото е причината главният редактор Валентин Ненков да го публикува, като данните в него са били допълнително проверени и доказателствата са представени в съда. От друга страна, авторката под клетва твърдо застава в съдебната зала зад написаното.
БАРМ настоява случаят да се разгледа във Върховен касационен съд детайлно, не само затова, че трябва да възтържествува правдата, а и защото не бива да се появява заплаха за свободата на словото. Създаването на такъв правен прецедент увисва като брадва над читателското писмо, над читателското мнение, над свободата да се изразяваш публично и на правото на обществото да бъде информирано.
В същото време, ние, вестникарите, не бягаме от отговорност. Добре знаем, че думите убиват като куршуми, особено ако уцелват невинни и почтени хора. Но не можем да минаваме и в другата крайност, затваряйки си очите пред безобразията, които се вършат от властимеющи на всички нива в страната ни. Често медиите остават последния спасителен бряг за почтения човек. Какъв кураж ще има един регионален вестник да разследва силните на деня, щом за читателско писмо го осъждат да заплати 20 000 лева. А, иначе, такава сума не искат и за кръвнина!
На пресконференцията позицията на Българска асоциация на регионалните медии беше подкрепена и от Български хелзинкски комитет, Комисията по етика към Съюза на българските журналисти, Сдружение “Журналисти срещу корупцията”, Програма достъп до информация.
Случаят ще има продължение. Освен Върховен касационен съд, издателят на в. “Виделина” е сезирал и съда в Страсбург.
 
 
Да убиеш вестник законно
 
До къде може и до къде не може да се простира свободата на словото в демократична България, чиято съдебна система все повече изнервя ЕС? За зло или за добро честта да дадат отговор на този сакрален за журналистическата гилдия въпрос се падна на Окръжния съд в Пазарджик и на пловдивския Апелативен съд. Тъкмо тези две важни инстанции, в съответната последователност, издават убийствена присъда за скромния пазарджишки седмичник “Виделина”.
Изданието е осъдено да заплати 20 хил. лв., плюс разноските по дело, заведено от гражданката Соня Варникова за “нанесените й неимуществени вреди”. Забележителното в случая е, че причината за тези вреди се оказва ... читателско писмо. То е публикувано на страниците на в. “Виделина” на 23 октомври 2007 г. и не е анонимно.
Негов автор е живеещата и работеща повече от 10 години в Лондон наша сънародничка Кунка Делчева. А повод да го изпрати до вестника й дават две статии, поместени там, които Делчева случайно открила чрез Интернет в електронния архив на седмичника. В едната статия се описвала скандална сделка с общински имот, а във втората била дадена информация за сформирането на клуб на ГЕРБ в Пазарджик, в чиито челни редици фигурирало името на споменатата вече Соня Варникова. Нейното присъствие в новата партийна формация силно възмутило Кунка Делчева, тъй като според нея, същата Варникова имала пряко участие както в цитираната общинска сделка, така и в други далавери и водена от личния си интерес прелитала от партиен цвят на цвят.
Подробностите около тая дейност се съдържали в писмото на Делчева, а след проверка на данните в него в. “Виделина” го публикувала. Варникова пък завела дело срещу вестника и въпреки че Делчева се явила като свидетел по делото и под клетва заявила, че тя е авторът и застава зад всяка своя дума, пазарджишката “Виделина” бива осъдена на залязване. Защото двайсет и кусур хиляди лева за едно малко регионално издание си е направо “жива смърт”.
Забележителен е обаче мотивът за присъдата, чист шедьовър за българската юриспруденция : “Издателят на вестника има качеството на възложител по отношение на автора (сиреч на читателката Кунка Делчева, написала фаталното писмото)”.
Това е накратко жалката история, която трябва да е особено поучителна за цялата журналистическа колегия в България. Остава тежката си дума да каже и Върховният касационен съд (ВКС), и то не само по делото. От него гилдията ще очаква най-после свестно тълкувание на подобни казуси, а не всеки инстанционен кадия по градове и паланки да отсъжда както му скимне. Колкото до злощастната “Виделина”, ако и ВКС я пореже последната й надежда ще е Страсбургският съд
Междувременно съм длъжна да направя две важни уточнения.
Първо, статията за скандалната сделка, станала причина както за появата на писмото на Делчева, така и за съдебното преследване на в. “Виделина”, всъщност е препечатано журналистическо разследване на в. КЕШ от 2005 г., с чието съгласие то бе публикувано и в пазарджишката медия.
И второ - през май 2007 г. абсолютно идентично писмо с автор Кунка Делчева бе получено и в редакцията на в. КЕШ. Своевременно се свързах с колегите от Пазарджик и след като разбрах, че и те са сезирани от същата читателка, реших, че е най-добре те да проверят на място нещата и да продължат темата, отворена наново в резултат на смущаващата информация, изнесена от Делчева.
Мария Шахъмова, www.forumat-bg.com
 
 
Организации и медии нарекоха абсурдно осъждането на “Виделина”
за читателско писмо
 
Българска асоциация на регионалните медии /БАРМ/ организира пресконференция в БТА - София по повод тревожния прецедент с в. “Виделина”. Припомняме, че издателят на вестника беше осъден за публикуване на читателско писмо да плати на лицата Соня и Георги Варникови сумата от 20 хил. лв., защото в него, според съда, са изнесени неверни, обидни и клеветнически твърдения, които са нанесли “неимуществени вреди, страдание и болка” на завелите иска. Окръжен съд - Пазарджик отсъжда, че издателят се явява възложител на автора на писмото и носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Решението е потвърдено и от Апелативен съд - Пловдив. На пресконференцията в столицата острата реакция на БАРМ беше подкрепена и от Български хелзинкски комитет, Комисията по етика към Съюза на българските журналисти, Сдружение “Журналисти срещу корупцията”, Програма “Достъп до информация”, както и от представители на национални медии. В последните 3 години срещу регионални медии има заведени над 120 дела и това се превръща в обезпокоителна тенденция, заяви Весела Вацева от БАРМ. Регионалните журналисти работят в една феодална действителност и са по-уязвими откъм преследване от страна на засегнати от публикации властимащи и в случая с “Виделина” искаме да декларираме, че уважаваме съдебната институция, но сме против деформациите със свободата на словото, каза Галентин Влахов, член на УС на БАРМ и главен управител на в. “Черноморски фар” - Бургас. Пред присъстващите представители на национални медии главният редактор на “Виделина” Валентин Ненков обърна внимание на факта, че публикуваното читателско писмо е продължение на серия разследващи материали във вестника, касаещи съмнителната сделка с бившата детска градина “Детелина”, продадена на доспатското дружество “Нитекс” и ощетила община Пазарджик с над 600 000 лв след препродаването и на местни бизнесмени. Именно новата информация по тази сделка в писмото е причината главният редактор Валентин Ненков да го публикува, като данните в него са били допълнително проверени и доказателствата са представени в съда. От друга страна, авторката Кунка Делчева под клетва твърдо застава в съдебната зала зад написаното. Ишците Соня и Георги Варникови пък не се възползват от правото си на отговор на изнесените данни от читателката, не са изразявали желание да го направят, нито това им е било отказвано. Представихме доказателства по всеки един детайл, споменат в писмото, включително гласни показания, касаещи онези части от написаното, които не можеха да бъдат потвърдени с документи, заяви пред присъстващите Валентин Ненков.
Основното обвинение, че засегнатата се е хвалила, че е прибрала 30 хил. лв. комисионна е потвърдено, освен от писмото, и от втора свидетелка в Апелативен съд. И двете инстанции обаче не са направили разграничение между твърдяното в писмото, че Варникова се е похвалила, че е получила подкуп, а няма директно обвинение, че е взела пари. Отричаната връзка между фирма “Нитекс” и Соня Варникова, която към онзи момент е началник-отдел “Международни отношения” в Община Пазарджик, е доказана чрез документи, показващи, че сметките за ток, вода и др. на закупения от доспатското дружество общински имот през 2002 г. са заплащани от бащата на същатат Варникова. Как така ишцата не се е познавала с никой от “Нитекс”, а родителят и е обезпечавал техните консумативи?! Твърдяното в писмото на Кунка Делчева, че братът на Соня Варникова има незаконно заведение в близост до училище “Георги Брегов” се доказва от документ, издаден от общинска администрация, който показва, че лицето стопанисва постройка, която се разпростира извън разрешената за целта площ. Относно твърдението, че ишцата е пътувала до Англия и е правила опит да се занимава с проституция на първа инстанция авторката на писмото Кунка Делчева заяви, че е готова да даде по този въпрос показания, но при затворени врати. Това никъде не е отразено. Твърдението, че Соня Варникова е била член на ГЕРБ, но е била изгонена по користни цели, преминала в друга партийна листа и се е кандидатирала за общински съветник се доказва от публикации в местния печат. Интересно е да се отбележи, че освен декарите, за бизнес административна сграда на фирма “Нитекс”, Община Пазарджик и продава и още 20 дка в местността “Сазлъка” за работни помещения. От тях, директорът на дружеството Сергей Чаушев, с когото Соня Варникова не се познавала, 3 години по-късно продава на същата 3 дка.
Въпреки всички тези доказателства и втората съдебна институция, след четири заседания, Апелативен съд - Пловдив преповтори решението на Окръжен съд - Пазарджик.
В момента в. “Виделина” работи с адвокат Михаил Екимджиев, който подготвя жалба до ВКС и паралелно до Страсбург. Имаме читател, който застава зад думите си на 100%, имаме огромен доказателствен материал по публикуваното и в резултат - осъждане на две инстанции. Така в хронологичен ред представя обстоятелствата по казуса Валентин Ненков.
Българската асоциация на регионалните медии, след като се запозна с делото, излиза със свое становище по случая и иска да му даде гласност чрез всички национални и регионални медии, тъй като е убедена, че се създава тревожен прецедент - съдът отсъжда, че издателят се явява възложител на автора на писмото и носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД! С други думи публикуването на читателско писмо съдът тълкува като възлагане на работа. Според БАРМ издателят може да възлага работа на главния редактор или на журналистите, но не и на читателите, написали писмо и изразили свое мнение. Абсурдно е да се третира издателят като работодател на читателя. Представете си на колко хора стават работодатели телевизиите и радиата, “дръзнали” да отразяват в анкети какво мислят гражданите или излъчили мнения в предавания на живо. Това заяви Иван Бунков, председател на УС на БАРМ и главен редактор на в. “Нов живот” - Кърдажли.
Това е безобразно решение на съда, утре всеки един издател може да носи отговорност, че не е проверил съдържанието на реклама, която е публикувал, беше категоричен Иван Рачев, “Журналисти срещу курупцията”. Следя случая с “Виделина” отначало и смятам, че и двете инстанции, произнесли се по делото, не взимат предвид Конвенцията за правата на човека, която ясно определя в своя член 10-ти значението на свобода на словото и правото да се разпространява информация, както и дефинира какво е клевета и обида, заяви Юлияна Методиева, Български хелзинкски комитет.
В читателско писмо се касае за публична личност - Соня Варникова, участничка в сделка, чието последващо развитие явно е ощетило интереса на града. Написаното не е анонимно, изнесеното е било предмет вече на разследване на в. “Виделина”.
Факт е и че Соня Варникова пренебрегва правото на отговор на страниците на вестника, с което да изясни оклеветяващите я, според нея, обстоятелства и се обръща директно към съда като иска 20 хил. лв., които в крайна сметка са и присъдени.
Това е санкция, срещу която ние остро протестираме, защото означава, че в българската съдебна система словото може да уврежда така, както средна телесна повреда. Упоменатите от БАРМ заведени срещу регионални медии 120 дела в последните години показват, че на информацията у нас се гледа като на нещо, което застрашава, а не, което ни помага. Мнението на Български хелзинкски комитет е, че вероятно в Страсбург ще приемат жалбата на “Виделина” и ще се произнесе по спаведливостта на казуса. Това каза Юлияна Методиева. Недоумението си от правния абсурд по време на пресконференцията в столицата изразиха и представители на редица медии.
 
Този казус е сигнал за нещата, които се случват с регионалните медии, коментира адвокат
Александър Кашъмов, програма “Достъп до информация”, но е много трудно да се търси отговорност от съдебния състав за отсъденото решение, особено когато няма конкретни доказателства за злоумисъл.
Присъдата от 20 хил. лв. обаче е в състояние да убие една местна медия, защото това са малки търговски дружества, със състав от 5 до 10 души, където главният редактор върши и репортерска работа и там усилията са неимоверни, за да може да има дебат по местни въпроси в общественото пространство. В казуса с “Виделина” има някои неща, които са безспорни и очевидно нелогични. Първо - изключително високото обезщетение е присъдено за коментар по случай от несъмнен обществен интерес. Второ - писмото касае публична фигура, кандидат за общински съветник, а в Конвенцията по правата на човека има текст, който регламентира свободата на словото по време на избори. Това е един правен абсурд, не може когато говориш за публична фигура да те наказват повече, отколкото когато говориш за частно лице. В мисленето на съда е застъпено, че колкото по-високо стои един човек, толкова по-малко може да се говори за него. Следователно може ли изобщо медиите да публикуват писма, може ли да дават трибуна на хора, които искат да кажат нещо и които стоят зад думите си?! А в случая медията е била принудена да се прави и на прокуратура, и да разследва нещо, по което не са предприети ответни действия от отговорната институция. Тревожен е фактът, че чл. 49 от ЗЗД - за възложителство се използва, когато се съдят медии. А когато се касае за присъда за читателско писмо се възпрепятства и един сериозен и обществено полезен дял от журналистиката, а именно разследващата и възниква абсурдният въпрос как съдът въобще вижда границата? Това заяви адвокат Александър Кашъмов по време на пресконференцията.
 
 
Даниела Горчева, журналист от списание “Диалог”, което излиза от 5 години в Холандия на бълг. eзик и ориентирано към българите, живеещи в странта на лалетата и Белгия, включително други европейски страни, Канада, САЩ и Япония:
Казусът с “Виделина” не е първият, явно няма да е и последният, защото разследващата журналистика у нас е под постоянен натиск от страна на държавната и местната власти, криминални структури. Спомняте си историята с Венелина Попова, която беше писала за т.нар. дървена мафия - вместо прокуратурата да се самосезира, стана обратното, журналистът беше подложен на разследване от страна на обидените от тези материали. Тук голяма е силата на солидарността на медиите, те трябва да реагират и да огласят тези случаи, в които се извършва посегателства на словото. Естествено е, че хората в сянка, които се чувстват силни атакуват, но медиите трябва да се обединят срещу това. Например, в Холандия имаше случай с карикатурист, обвинен в омраза заради карикатурите си, с които се смяташе, че е нарушил свободата на религиозно вероизповедание, критикувайки християни и мюсюлмани. Но медиите и обществото реагираха срещу погазване свободата на изкуство, защото публиката е тази, която преценява кое е пошло и кое не. Всеки има право на свобода на изразяване. Разбира се, има и защита на доброто име на гражданите, когато се касае за клевети и доноси. Но тук случаят не е такъв. Имаме читателско писмо. Читателят застава с името си. Изнесени са конкретни данни, които не са опровергани. Атакувана е медията като възложител. Това не може да бъде направено, след като съдът не е доказал наличие на заплатена поръчка. Всяка медия има обратна връзка с читателите си и публикува читателски писма. Така че, ако някой се чувства обиден, има право на отговор. А в случая - такова дори не е използвано.