Медийната комисия към НС ще сезира ВСС за казуса “Виделина”
 
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по културата, гражданското общество и медиите
ПРОТОКОЛ
№ ...
На 7 октомври 2009 г., се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от г-жа Даниела Петрова, председател на комисията.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добър ден на всички!
Даниела Петрова
Днес комисията ще заседава с дневен ред от две точки: първа точка от дневния ред е обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 902-01-18, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. (второ гласуване в комисията) и във втора точка - Разни, ще ви запозная с писмо, изпратено до комисията от главния редактор на в. “Виделина” и оn-line изданието “Виделина”.
Налице е кворум за провеждане на днешното редовно заседание на комисията. Ако има други предложения по дневния ред, моля да бъдат направени.
Ако няма, моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За - 14; против и въздържали се - няма.
Дневният ред е приет.
 
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: На заседанието присъства заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-н Първан Русинов. Предлагам да започнем с първа точка от дневния ред.
.........................................................................................................................
По точка 2 «Разни» давам думата на г-жа Гинче Караминова да ви запознае с
писмо, получено в комисията.
 
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с писмо на главния редактор на в. “Виделина” от Пазарджик.
 
Гинче Караминова
Уважаеми дами и господа народни представители,
Бих искал да поставя на Вашето внимание един казус, който (според направените от мен проучвания) е прецедент за българското медийно пространство и чието решаване е от особена важност за неговото по-нататъшно развитие. Отлично си давам сметка, че в страната ни има разделение на властите (поне съгласно Конституцията на РБългария) и не е във вашите правомощия да разрешите въпросния проблем, но за мен е от особена важност мнението Ви по него, което да стане достояние на българската общественост.
През м. октомври, 2007г. във в. “Виделина” и елек-тронното му издание www.videlina.com бе публикувано читателско писмо, получено на електронната ни поща от наша читателка от Великобритания. В него достатъчно ясно се описва не само конкретна силномиришеща на курупция сделка с общинско имущество, но и се визира цялостен модел на поведение на общински и държавни служители. Подробности за сделката можете да намерите в приложените към настоящото писмо до Вас материали и документи, но ще си позволя само да кажа, че тя ощети община Пазарджик със сума от порядъка на 600 000 - 800 000лв. през 2002 г., когато годишният й бюджет не надхвърляше 20 млн. лв. От друга страна, читателското писмо се явяваше своеобразно продължение на серия от разследващи материали, публикувани във в. “Виделина” през периода 2003 - 2006 г.
След подаване на искова молба до Окръжен съд- Пазарджик, от двама, почувствали се засегнати от публикуваното читателско писмо (Соня и Георги Варникови), въпреки дадените под клетва пред съда показания на авторката му Кунка Делчева, с която последната твърдо застана зад всичко, написано в писмото, съдия Невена Танкова с решение от м. февруари 2008 г. изцяло уважи иска срещу издателя на в. “Виделина” - “РИК ЕЛИ” ЕООД с управител Елена Ненкова (моя съпруга), в размер 20 000 лв.?!? В мотивите на съда е записано, че изданието се явявало възложител на читателското писмо (?) и като такъв следва да носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД! Решението на Окръжен съд - Пазарджик, беше изцяло потвърдено от възивната инстанция Апелативен съд - Пловдив (АС) през м. април 2009 г. след четири проведени заседания по обжалването от “Виделина”. Това стана въпреки многобройните писмени и гласни доказателства, представени от наша страна на съдебния състав. Подписите си под решението на АС са поставили съдиите Радка Петрова, Мариана Хитева и Румяна Цонева, но интерес буди фактът, че за проведените четири заседания в делото взеха участие поне шестима съдии, като председателстващата състава Радка Петрова се яви единствено на последното. Междувременно засегнати и ощетени от действия на Соня и Георги Варникови през м. април 2008 г. сезираха Окръжна прокуратура - Пазарджик, като посочиха за адрес на кореспонденция офисът на в. “Виделина” (сигналите са приложени към настоящото писмо), тъй като от дълго време живеят и работят извън България. По единия сигнал нямаме информация какво е извършено, а по другия са разпитани единствено Варникови, а потърпевшите са търсени само на адресите им в България!
Решението на АС - Пловдив е обжалвано от страна на издателя на в. “Виделина” пред ВКС, както и е сезиран Европейският съд в Страсбург през м. май 2009 г. До момента обаче ВКС не е взел решение дали изобщо ще гледа по същество внесената от нас жалба. Искрено се надявам това да се случи скоро поради няколко причини. На първо място ще стане ясно какво е отношението на върховната съдебна инстанция в България за този род дела по конкретния казус, а именно може ли една медия да носи отговорност като “възложител” на читателско писмо, чийто автор не е анонимен и дори е потвърдил написаното от него пред съда. Не е без значение и фактът, че съгласно промените в ГПК от м. март 2008 г., решението на АС - Пловдив вече е влязло в сила, в резултат на което банковите сметки на “РИК ЕЛИ” ЕООД са блокирани от м. май 2009 г., извърши се опис на имуществото на дружеството през м. юли и предстои втори такъв на 30. 09. 2009 г. не само в редакцията на в. “Виделина”, но и на адреса на регистрация на “РИК ЕЛИ” ЕООД, на който е семейното ни жилище!!! Всичко това изключително много затруднява работата ни и поставя под въпрос съществуването на вестника и електронното му издание.
В заключение бих искал да Ви информирам, че случващото се с “Виделина” намери широк медиен отзвук, защото колегите разбраха, че става дума за нещо много по-важно от унищожаването на едно регионално издание, а именно за свободата на словото и състоянието на правосъдието (или поне на част от него) в България. В защита на в. “Виделина” се обявиха “Репортери без граници”, “Български хелзински комитет”, Сдружение “Журналисти срещу курупцията”, Комисията по етика към СБЖ, като и Лили Маринкова (Канал 3), Иван Бедров (Re tv), Иван Рачев (ТВ Европа), Frognews, Българска асоциация на регионалните медии (БАРМ), Радио “Франс интернационал”, Радио “К2”, в. “Труд”, в. “Телеграф”, в. “Монитор”, в. “Новинар”, в. “Капитал”, в. “Поглед”, в. “Стандарт”, www.bulgaria-news.bg, www.vlassta.com и др.
21. 09. 2009г. С уважение:
 Валентин Ненков, гл. редактор на
в. “Виделина” и on- line изданието www.videlinabg.com
 
            ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Нека дадем думата на г-н Валентин Ненков - главен редактор на в. “Виделина”, за да изкаже своята позиция, своята болка.
ВАЛЕНТИН НЕНКОВ: Този проблем не касае единствено вестника и електронното издание, чиито главен редактор съм, а определено създава един сериозен прецедент за българските медии. Защото, поне доколкото аз и адвокатите, които работеха на двете инстанции, се запознаха с българската съдебна практика - поне след 1995 г. няма осъждано издание за публикуване на читателско писмо. Бих искал да подчертая, че читателското писмо е публикувано без никакви корекции. Авторката на писмото, която го изпрати от Великобритания на e-mail-a на редакцията, в съдебна зала, под клетва потвърди на 100% своите думи. Въпреки това, издателят на медията - на в. “Виделина”, беше осъден на две инстанции от Окръжен съд - Пазарджик и Апелативен съд - Пловдив, като решението на Апелативен съд - Пловдив по нищо не се различаваше от това на Окръжен съд - Пазарджик, само с дописване на няколко изречения, от които ставаше ясно кое е съдилището, издало съответното решение.
Валентин Ненков
Във връзка с това бих искал да кажа моите притеснения, а те са именно: на първо място, че едно такова решение, ако се потвърди на най-висока инстанция - Върховен касационен съд, ще създаде опасен прецедент, касаещ състоянието на свободата на словото у нас. Тук е мястото да ви кажа, че вече има определение на ВКС от 23.09.2009 г., в което ясно се казва, че съдът ще допусне до разглеждане на жалбата на “Виделина” (знаете, че съгласно новия ГПК, ВКС не допуска всичките жалби), защото, горе-долу се опитвам по памет да цитирам: “казусът е от особена важност за развитието на българското правораздаване”. Конкретно се цитира Законът за задълженията и договорите.
Въпреки че сте прочели писмото, бих искал да подчертая най-интересното в случая, а именно, че вестникът, по-точно неговият издател, е осъден като “възложител” на читателското писмо. Без да съществуват никакви доказателства, без да има никакви трудово-правни и граждански отношения между двете страни - авторката на писмото и собственика на вестника и т.н. Приема се просто декларативно от две съдебни институции.
Поради тази причина моите притеснения са следните: след като аз не мога да контактувам, не мога да давам трибуна на моите читатели, една голяма част от обществените функции на една медия де факто изчезват. Напротив, аз смятам, че съм длъжен да го правя поне тогава, когато става дума за обществено значими проблеми. Ако един проблем касае завличането на една община с близо милион лева с една фиктивна сделка - този проблем не е ли обществен?
На второ място бих искал да кажа, че една медия - всички го знаем - разчита на това, което вижда и това, което чува. Ако тя няма източници на информация, тя няма какво да пише. И тези източници на информация трябва да бъдат сигурни. Какъв по-сигурен източник на информация може да има от човек, който идва от Англия, на собствени разноски в съдебна зала и под клетва потвърждава своите думи. Не бих могъл да си представя такъв случай.
На трето място - каква функция би трябвало да имат медиите (поне така се говори, че те са някакъв коректив), след като нито прокуратурата се самосезира, а дори когато беше сезирана Пазарджишка окръжна прокуратура с жалби на хора, споменати в писмото - до момента няма никакъв резултат. Мина повече от година и половина оттогава.
С това бих искал да ви запозная. Все пак важно е, че Върховният касационен съд допусна казуса. Жалко е, че го насрочи чак за 27 септември догодина. Жалко е, че още една година аз ще бъда с блокирани сметки. Жалко е, че ще правя хиляди еквилибристики, за да мога да работя по някакъв начин и затова поставям това на вашето внимание.
 
Лютви Местан
ЛЮТВИ МЕСТАН:
Аз мисля, че това е един голям въпрос за в. “Виделина”, но определено има пряко отношение към един основен принцип - свободата на словото. И този относно бързината на съдебния процес. Ако е вярно това, което чувам, аз съм втрещен - заседанието на последната инстанцията е насрочено чак за септември догодина. Следва да бъде възможно, законодателният орган да ревизира приоритетите, когато става въпрос за блокиране на сметки за медии. Тук става въпрос за едно решение, което засяга интересите на медиите и има нужда от решението на последната инстанция, за да се отпуши възможността. Забавянето в правораздаването вече е в нарушение с един основен принцип, наречен свобода на словото. Защото, когато блокирате сметките на един вестник до произнасяне на последната инстанция, вие всъщност лишавате този вестник от правна дейност. Ако има необходимост да пипнем нещо в процесуалните закони, с които промени да задължим по закон съответните органи да се произнасят навреме. Аз наистина бих участвал в един такъв процес, в който заедно да мислим по посока на невъзможност делото на последната инстанция да бъде насрочено за година след произнасянето на апелативната. И ако е нужна промяна в закона - и това може да бъде изводът от това заседание. Имам един допълнителен въпрос към г-н Ненков. Вие присъединихте ли се към Етичния кодекс?
 
ВАЛЕНТИН НЕНКОВ: Да.                             
 
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е важно. Кога - преди казуса или след това?
 
ВАЛЕНТИН НЕНКОВ: След това.
 
Красимир Велчев
ЛЮТВИ МЕСТАН:
Извинете, но за мен този въпрос е важен. Понеже дълбоко споделяме разбирането, че са сериозни ресурсите на саморегулацията. Искам съвсем откровено да ви кажа, аз се отнасям с много по-голямо доверие към вестници, списания, печатно издание, които са се присъединили към Етичния кодекс на журналистите от печатните медии. Благодаря Ви за отговора, макар, че това се случило пост фактум, аз съм убеден, че не се случило заради казуса.
 
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Напълно се присъединявам към това, което г-н Местан каза. Бих искал да доразвия нещата. Тук не става дума само за медии. Такива случаи има и в бизнеса. Присъединявам се към това законодателно да видим тези казуси и да ги направим така, че да не се пречи на хората. Подкрепям г-н Местан.
 
Петър Курумбашев
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ:
И аз бях в подобна ситуация заради едно телевизионно предаване. И тази сянка на процесса - макар че всички са много добронамерени покрай теб и казват “ние те подкрепяме”, но всъщност ти си един голям самотник по време на такъв процес. Затова бих искал да помоля колегите, които са от гилдията и са тук в залата да направят всичко възможно този случай... Не знам от какви реформи има нужда законодателната власт в България, обаче такова решение е пример, че най-нереформираната сфера през тези 20 години си остана съдебната система. Най-недокоснатата сфера и хората, които се чувстват абсолютно недосегаеми. Хората могат да сменят правителството най-много един път на четири години, могат да изказват постоянно своето недоволство от парламента или от правителството. Днес дори и в пленарна зала имаше изказване, че не можело да коментираме решение на Конституционни съд. Или сега не можем да коментираме решение на този “великолепен” съд. Тук е мястото да кажем, че има едни феодали по места. Това е другото нещо, което се случва в по-малките градчета. Да кажем, че Пазарджик е един среден град. Има една местна върхушка, която няма нищо общо с политическа или съдебна, или каквато и да е друга власт. Тя просто обзема всички власти там. Това са едни хора, които смятат, че могат да управляват града така, независимо от това какво се случва в държавата, независимо от това каква ни е съдебната система, каква ни е изпълнителната власт. Тези хора заслужават да чуят много ясно и остро нашето мнение за това, че те не могат да се подиграват по този начин с обществения интерес. Ние не сме разследващ орган, но много ще ми бъде интересно да се запозная с тази съдийка, която е написала тези мотиви, че изданието е възложител на читателското писмо. Имаме една практика, при която, ако следите във вестниците, се публикуват постинги от уеб сайтове и отдолу седят едни “ник”-ове. Подписали са се хора с “ник”. Между другото съдържат доста обидни квалификации. Дали някой им е възложител или не, или просто е много удобно от името на анонимността да отправяш обидни квалификации за други хора, е друга тема. Но в случая, очевидно, че човекът, който е написал писмото, се е подписал с името си. Очевидно е, че е отишъл в съда и е очевидно, че този съд няма желание да се съобрази и според мен тези, които са взели това решение, не са далеч от това да са наясно каква е била тази сделка и така да го кажем не са ощетени от своето решение. Не бих искал да отивам нататък. Аз исках да помоля г-жа председателката, тъй като коментирахме тук с различни колеги в комисията, каква е възможната форма, която може да изрази нашата комисия, тъй като няма практика, може би да се изразяват декларации от името на комисията. Но ако помислите за едно писмо, подписано от Вас, което да описва изказаните становища в някаква подходяща форма, което да бъде адресирано до председателя на ВКС, включително и това, което се е случило по същество, както и другото, което каза колегата Местан. До 27 септември догодина няма и година. Да кажем, че сме впечатлени от тези факти. В крайна сметка, ако искат да го тълкуват и като оказване на натиск върху съда. Ние имаме правото да изразим нашето мнение дори като граждани. Виждам, че има консенсус в нашата комисия. Можем да кажем, че това е едно общо мнение на хората от комисията. Ако има колеги с друго становище и то може да бъде отразено. Исках да Ви помоля да изясните каква да бъде формата от тук нататък. Решенията на съда не само може да се коментират, а в случая може и да се осъждат. Говоря за осъждане като гражданска позиция. Другото нещо е - вижте какъв ще бъде прецедентът върху всички останали медии. Кой друг ще тръгне да направи вестник в Пазарджик като знае, че могат да го сложат на същата пързалка. Кой друг в един малък град, в който се знае, че има 5-6 човека, които взимат решенията в града под една или друга форма, би тръгнал да прави вестник и би тръгнал да публикува нещо, примерно за една, очевидно скандална сделка, т.е. има много неприятен ефект, извън конкретния удар по нашия колега. Ако ние не даваме гласност и не изявяваме много ясно нашата нетърпимост по такива случаи ще даваме криле на хора, които си мислят, че това може да мине. Благодаря ви.
 
Стефан Данаилов
СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Аз мисля, че Комисията по културата има много права да задава въпроси, да очаква отговори, да пише писма. Инспекторатът е, който беше изграден в съдебна система. Това е органът, който трябва да наблюдава такъв вид процеси. Това, което предлагат колегите, е хубаво, но то ще иска време. Въпросът е дали да не отнесем този случай от името на комисията към инспектората, който да ни даде някакъв отговор. Да се направи справка или проверка. Но мисля, че това най-много би подействало. Първо, от тази несправедливост, за която четем и разбира се другото, което е фаталното, тъй като тук целият проблем е в задържането на сметките и да може да функционира вестникът. Това е основното. Но мисля, че ако има такава възможност от името на комисията най-активно би могла да се задвижи тази институция, която е именно за този контрол, тъй като то касае и това, че повече от една година трябва да се чака, без да се знае какво ще е решението и на последната инстанция. Това е моето мнение.
 
Стоян Иванов
СТОЯН ИВАНОВ:
Аз ,общо взето ,ще се присъединя към всички мои колеги. Предполагам, че на тази маса седим само двама души, които са били съдени за читателско писмо. Това е моя милост и главният редактор на в. “Виделина”. Само, че моя милост беше съдена в ранните години на късния тоталитаризъм и началото, когато избухна демокрацията от един гражданин, който тогава стана районен прокурор, а по-късно скоропостижно му се наложи да оттегли съдебното дело. Така че моят случай приключи благополучно. Тук за 20 години демократични процеси виждаме съвършено друго. Аз съм много дълбоко разтревожен, макар че имам някои въпроси към главния редактор, чисто от желание да си изясня фактическата обстановка. Тъй като бях чел в медии, в сайтове за този случай помолих колегата Курумбашев, който беше по-добре запознат, да ми предостави тази информация. Като комисия, ние наистина нямаме право да влияем върху съда. Наистина законодателната и съдебната власт трябва да бъдат разделени. От тази гледна точка е малко деликатно положението. Вие сте прави - ние като граждани имаме позиция. Аз още повече като журналист пък съвсем имам позиция, но като законодател би трябвало да се въздържам от всяко действие, което би могло да се възприеме като натиск. Съгласен съм с предложенията, които направиха колегите. Доколкото виждам, като че ли има единомислие от всички парламентарни групи от нашата комисия, и би трябвало да изпратим сигнал до инспектората, бихме могли да изпратим писмо до председателя на ВКС заради сроковете. Защото с блокирани банкови сметки едно малко регионално издание - това е смърт. Първият ми въпрос - видях в края на папката един отказ да се започне досъдебно производство във връзка с конкретния сигнал. Подписан е от небезизвестния прокурор Мариян Черняев. Не би следвало да го познавате. Аз съм журналист от Бургас и го познавам прекрасно. Ако напишете в интернет Мариян Черняев, прокурор, ще ви излязат много интересни статии. Не коментирам личността на г-н Черняев. Вие този отказ обжалвахте ли после по реда в Окръжна прокуратура? Вторият ми въпрос - един наистина логичен въпрос, който е зададен тук. И той е - защо публикувахте писмото 6 месеца след като го получихте, подписали сте Етичния кодекс, аз не съм. Аз обаче винаги в такива случаи търся и другата страна. Това е абсолютно задължение. Това са ми двата въпроса. Никакъв елемент на обвинение към Вас не изказвам. Благодаря.
 
ВАЛЕНТИН НЕНКОВ: По първия въпрос. Тъй като и двата сигнала до прокуратурата са от наши сънароднички, които живеят във Великобритания от дълго време, ние посочихме като адресати редакцията на в. “Виделина”, за да може, ако те искат да ги призоват, ние да ги уведомим. Ние не получихме отговора на Районна прокуратура - Несебър, на нашия адрес. Попаднахме на него съвсем случайно, по някакъв странен начин, защото е било изпратено на адреса на бивш адвокат на Делчева, който дори не ни уведоми. Така пропуснахме сроковете за обжалване.
Вторият отговор - това читателско писмо не се появи само по себе си. То е като едно своеобразно продължение на една тема от поредица материали, свързани с този въпрос. Те започнаха 2003 г., 2004, 2005, дори през 2005 г. поканих колежка от КЕШ - за съжаление вече го няма този вестник - за да дадем по-централна трибуна на този проблем. Там тя спомена и част от фактите - не всички. Фактът за подкупа беше новата част, която ме накара да публикувам писмото. Преди това съм водил разговори с всички страни, ангажирани със случая. От друга страна във в. “Виделина” от създаването му през 1991 г. всеки, който е бил засегнат от читателско писмо, а и не само, и е пожелал, е получавал трибуна. Защо се забавих с отговора - защото в писмото имаше сериозни неща и аз трябваше да издиря документи. И тези документи ги представих на втората съдебна инстанция.
 
Ваньо Шарков
ВАНЬО ШАРКОВ:
Уважаеми колеги, г-жо председател, аз също имам въпроси по казуса. Не знам дали беше казано, че авторката на писмото също е осъдена. Искът срещу нея е бил за 10 000 лева, а не за 20 000. И на първата инстанция е осъдена да плати 3 000 лева. След това се съди и вестникът, който трябва вече да плати 20 000 лева.
Какво се получава - получава се, че ако в България имаше прецедентно право, както в САЩ, ако искам да съсипя един вестник и да си направя мой, намирам някой, на когото казвам, че след делото ще му дам 10 000 лева, а другите 10 000 ще си останат за мен и си правя вестник - ако по този начин се процедира в България.
Аз съм съгласен, че ние като Комисия по културата, гражданското общество и медиите, трябва да вземем отношение по казуса - това, за което говори г-н Местан. На практика тук имаме грубо нарушение на свободата на словото. С едно решение на съда на практика се казва, че не може да се пише по тези и тези проблеми. И ние, като комисия, трябва да следим в българското медийно пространство да няма подобни случаи. Това от една страна. От друга страна - аз не съм много убеден и сигурен, че ние можем да пишем писма и да настояваме председателят на ВКС да преразгледа делото. По-скоро съм склонен да поканим министъра на правосъдието, да го запознаем със случая, ако не е запознат и така да се работи, че да не се повтарят такива случаи.
 
            ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Бих искала и аз да взема думата. Действително ние не можем да отправяме писма до председателя на ВКС и каквито и да е указания да му даваме при висящо производство. Съдебната ни система е независима. Какво бих посъветвала главния редактор на в. “Виделина”. След като той има упълномощен защитник, нека той да отправи молба за ускоряване на производството и съответно като имаме представена молбата и сме запознати с казуса, ние бихме могли да сезираме председателя на съответния съд, ако няма реакция. По друг начин не можем да въздействаме.
 
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: А идеята на Стефан Данаилов за преглед от страна на инспектората?
           
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Това е допустимо.
 
            ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Едно писмо от Вас до председателя на Инспектората.
 
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Няма пречка да се обединим около някакво решение и съответно да изразим отношение в този смисъл.
 
Юнал Лютфи
ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Първо искам да кажа, че никак не беше излишна тази дискусия, която проведохме. Аз също не бих искал да навлизаме в чисто професионално-правните аспекти на казуса. Ние обсъждаме политическия принцип свободата на словото е ли потъпкана в случая или не. Това е основното, което трябва да обсъдим и слава богу, че тук имаме консенсус по този въпрос.Това е първият сигнал в 41-я парламент на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, който постъпва и с който се занимаваме. Ето защо мисля, че в медиите - ако тук има такива (нашите национални медии) - би трябвало се публикува тази дискусия, т.е. да се отрази. Отзвук трябва да има от това наше обсъждане. И наистина трябва да бдим - независимо дали е регионален вестник... Виждате ли - едно писмо е публикувано - и главният редактор е осъден за 20 000 лева. Повярвайте ми, това в едно свободно демократично общество в страните от Европейския съюз - не може да стане. Това е абсурд. За в бъдеще ние трябва да бдим. Медиите са медиаторът между обществото и управляващите и за всичко, което става в обществото.
 
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз Ви предлагам да обмислите този вариант за писмо и ние ще го приемем.
 
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Нека да обобщим - да оформим едно писмо до инспектората. Приема се единодушно.
 
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Други съобщения нямам. Закривам заседанието.
(Закрито в 17.00 ч.)
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Петрова