Настимир Ананиев има две висши образования – едно от Грифит Колеж в Ирландия и едно от Американския университет в България. Завършил е престижното училище „Кенеди“ в Харвардския Университет. Бил е маркетингов директор за Централна и Източна Европа на най-големия частен колеж в Ирландия. В момента е предприемач и се занимава със собствен бизнес. От 2014 г. влиза активно в българската политика след като е избран за народен представител в 43-то Народно събрание, а впоследствие става председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Ананиев е първият българин, който оглавява Политическия комитет на Централноевропейската инициатива, където членуват 18 държави от Европа. Семеен, с две деца.

„Виделина“, Валентин Ненков: Защо област Пазарджик? Има ли някаква конкретна причина да изберете да се кандидатирате за народен представител именно оттук – един от регионите, който е с показатели от почти всички сфери от обществения живот под средните за страната? И в тази връзка с какво се виждате полезен за областта като народен представител?

Настимир Ананиев: В Пазарджик е част от семейството ми и винаги съм посещавал града и областта с удоволствие. Пазарджик е една малка България. Велинград - курорт, известен не само на Балканите, а Брацигово, Батак и Панагюрище - с историята си. И да не забравяме, че първото Народно събрание е било в Оборище. Винаги съм вярвал в клетвата, която полагат всички народни представители, а по-конкретно да работят в интерес на всички български граждани. Подчертавам всички, защото аз винаги съм приемал изборната позиция отговорно и като човек, който се раздава за всички. За съжаление през последните седмици на кампанията видях много страх в област Пазарджик. Затова съм си поставил за цел да работя в посока повече хора да се чувстват свободни и независими и да могат открито да се насладят на живота си тук.

Валентин Ненков: Вторият ми въпрос допълва първия. При непълния ви мандат в парламента при второто правителство на ГЕРБ през периода от ноември 2014 г. до началото на 2017 г., поне аз основно ви запомних като човек с експертиза в сферата на пътната безопасност. Какви ще бъдат приоритетите ви в следващия парламент, ако, разбира се, бъдете избран? Казано по-друг начин, с дейност в кои области смятате, че ще бъдете полезен за страната в условията на надеждите на хората за коренна промяна на реалностите у нас?

Настимир Ананиев: Трите ми приоритета са свързани с областите, в които имам експертиза. Това са транспорт, икономика и външна политика. Да, пътната безопасност е една от основните ми каузи, свързана с транспорт и тя трябва да бъде кауза на всеки български гражданин, независимо дали е пострадал от ПТП или не. Като дребен предприемач, който дава работа на 12 човека и като икономист, завършил образованието си в чужбина /Ирландия/, както и в България, знам, че състоянието на икономиката е ключово за просперитета на всяка една държава. От друга страна, макар и член на ЕС през последните 14 години, България не е фактор в Европа и българите не са чувстват европейци. Това е мой приоритет - ние, българите и България да станем фактор в Европа и не само, както и да наложим нашите български интереси на европейската сцена. Затова трябва да се научим да казваме „не”, когато трябва. Един от ключовите приоритети на нашата коалиция, зад който заставам, е свързан с качеството на живот на българина, фокусиран в две конкретни направления - това са доходи, като подчертавам заплати и пенсии, но също така и чист въздух, храна и вода за всеки един български гражданин.

Валентин Ненков: Да продължим разговора си в тази посока – за всеки политически грамотен човек у нас е ясно, че основните проблеми в държавата не са ниският стандарт на живот на мнозинството българи и зле функциониращата икономика като цяло, а корупцията на високите нива в държавната и общинските администрации и усещането за несправедливост в обществените отношения. Защото вторите две явления предопределят и поддържат първите две. А най-лошото от всичко е на практика липсващото гражданско общество. Въпросът ми е как ще съчетавате у себе си политика и гражданина при отговорностите, които ще имате в парламента към политическата сила, която ви е кандидатирала?

Настимир Ананиев: Абсолютно съм съгласен с първата част на Вашия въпрос, относно зависимостта между бедност и корупция. Хората са бедни, защото властимащите са корумпирани. Но не бих се съгласил с Вас относно гражданското общество, защото летните протести, които започнаха точно преди една година, доказаха, че нашето общество не е заспало. Хората излязоха на улицата, поискаха оставки, поискаха да живеят нормално, поискаха да бъдат свободни. В момента имаме една гражданска чувствителност, която няма да позволи подмяна. Затова и коалицията, която ще управлява следващия парламент, ще бъде коалиция на промяната. Всъщност аз не разделям гражданина и политика. Защото активният гражданин с кауза в един момент става политик, когато иска да промени политиката на държавата по дадена тема, която е припознал като кауза - например, както е при мен, пътната безопасност и не само.

Валентин Ненков: Нека преминем към регионализиране на проблема с корупцията. Община Пазарджик все още не може да бъде дефинирана като "феодално владение", но не е и далече от това понятие. В съседната й община Септември нещата са доста по-лоши, защото се случват в най-примитивния им вид – там като че ли ценностите са обърнати наопаки. Мога да продължа и с други общини от областта, но спирам дотук, защото с тези двете съм най-добре запознат и многократно съм писал за тях без да предизвикам интереса на компетентните органи. С изключение на отстраняването от КПКОНПИ и съда на бившия кмет на Септември Марин Рачев заради конфликт на интереси, разкрит в публикация на "Виделина". Само дето на неговото място беше избрана съпругата му... Та въпросът ми е какво ще направите, за да се справим с тези проблеми във вашия, т. e. нашия избирателен район?

Настимир Ананиев: Отговорът ми е продължение на предишния, свързан с активното гражданско общество. Когато хората не се страхуват, когато хората не са зависими, когато хората са свободни, тогава няма как да проработи един феодален модел. Да, в Пазарджишка област има такъв проблем не само в една община. Но наша е задачата като политици и като хора да върнем нормалността на българския гражданин и да работим срещу този модел на местната власт. Ние всъщност виждаме и същия модел на национално ниво през управлението на Борисов, където имаме срастване на изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Разбира се, в дъното винаги са икономическите интереси на властимащите. Част от проблематиката е свързана и с нивото на доходите. Когато масата се държи бедна, зависима и необразована, е лесно да бъде манипулирана, сплашвана и купена. Ние го виждаме този модел на работа във всяко едно населено място. Аз ще работя да „разбием” този модел.

Валентин Ненков: Следващият въпрос е докъде сте готови да направите компромис със съдебната реформа в името на това да има парламент при положение, че така наречените партии на протеста или на промяната не излъчат минимум 121 депутати? Тогава ще е необходима някаква колаборация с една или повече от останалите политически сили в НС поне по определени теми. Питам ви това, защото отдавна е кристално ясно, че ако у нас съдебната система не заработи нормално, нищо на практика няма да се промени. А работа на законодателната власт е да обезпечи законовата рамка и правила за функционирането на същата тази съдебна система.

Настимир Ананиев: Всеки опира до съда в един момент от живота си. И очаква да получи справедливост. За съжаление в България справедливост в повечето случаи липсва. Затова и основно задължение на новия парламент е да намери консенсус по работещата съдебна реформа. Аз не съм експерт, но знам, че почти всички проблеми в държавата опират до липсата на съдебна реформа и доказателството е в момента пред очите ни. Бойко Рашков като служебен министър повдигна няколко конкретни теми, свързани с незаконна дейност и злоупотреби, но неговите усилия бяха спрени от прокуратурата. Като един бент на река, тя спира възможността хората, бизнесът, нашето общество като цяло, да получат справедливост. Вярвам, че следващото Народно събрание ще има нужното мнозинство за съдебна реформа, която да е в пъти по-добра от текущата.

Валентин Ненков: Сега за журналистиката у нас - националната и местната. На всеки в България е ясно, че състоянието й не е просто трагично, а плачевно. Както и че тя се е превърнала в обслужващ персонал или на управляващите, или на хора и организации, които чрез финансирането й с пари извън страната също я правят зависима. При регионалните и местни медии положението съвсем не е по-леко. Липсата на пари от реклама ги тласка към съответните кметове и близките до тях фирми и ги превръща в никому ненужни техни креатури. Жалко е да гледате как се създават подобни "медии" и се финансират с обществени средства с единствената цел да бранят техния господар и да оплюват неговите опоненти. Конкретно положението в Пазарджик става все по-трагично с всяка изминала година. На мен например не ми се позволява да присъствам на кметските брифинги в Пазарджик, както и ми се отказва достъп до всякаква информация от Общината ... Та в този дух как виждате ролята на еврофинансирането, част от което е целево за медии, както и на правителствата, за да се регулира този проблем и средствата, идващи от ЕС и държавния бюджет, да не отиват основно у няколко ТВ-мастодонта и сайта, чийто имена по чисто хигиенни причини няма да назова? Виждате ли и други възможности? Защото без свободна журналистика е немислимо изобщо да се говори да правова държава.

Настимир Ананиев: 112-то място по свобода на медиите, което България заема, очевидно не е случайно. Думата „мисирка” отекваше с месеци на протестите. Фокусът бяха зависимите журналисти, които представяха свободно протестиращите граждани като метежници, лумпени, наркомани. Имайки предвид, че това се случва в столицата, можем да си представим колко е тежко по регионите, където освен зависимостта от националните феодали има зависимост и към местните такива. Без свободни медии, няма как да се случи промяната. Европейското финансиране е ключово за България, но не само за проектите и парите, които са ни дали, а и по какъв начин информацията за тези проекти и пари е стигнала до хората. Когато имаш национален феодал, който раздава пачки от джипката и иска да остави усещането, че той лично дава всички пари, а не нашите европейски партньори и същото усещане натрапват „мисирките журналисти”, тогава имаме проблем. Европейските средства трябва да подпомагат свободните медии. А свободната медия за мен е тази, която не се страхува да задава всякакви въпроси. Такива медии са малко, но примерът, който дават, се надявам да бъде заразителен към новата вълна млади журналисти, които очаквам да следват добрият пример на свободната журналистика, а не лошият на зависими „мисирки”. Аз вярвам, че в следващия парламент ще има смели народни представители, които ще се обединят, за да започне една истинска промяна, която да стигне до всеки един български гражданин. Живял съм в Ирландия 11 години и мисля, че ирландците не са по-умни от нас, българите. Единствено трябва да си повярваме и да се борим със страха, да се борим с корупцията, да се борим с модела на Буци и Гешев.

Купуването и продаването на гласове са престъпления!