„Виделина“: Детско-юношеският футбол отдалечава децата от улицата и от дрогата и др. пороци, което е много добре само по себе си. По моя информация понастоящем в детско-юношеската школа (ДЮШ) в Пазарджик има 350 деца и юноши. Само че специално за Пазарджик, освен едно име, аз не виждам други създадени имена, които да са влезли в представителния отбор. ДЮШ само трябва да съществува ли или и да създава футболисти? И не съм чул някой да е излязъл някъде навън. И втори въпрос, за да приключа: Има ли някакъв законен начин да се ограничи присъствието на чуждестранни футболисти, събирани от кол и въже и докарани в България?

Димитър Бербатов: Първо, за ДЮШ това означава само едно – ако децата не се развиват в правилната посока, това означава, че треньорите, които ги обучават, не са достатъчно квалифицирани. Затова в нашата програма се предвижда треньорите, които специално се занимават с детско-юношески футбол, трябва да бъдат обучени по правилния начин. Всъщност, тези, които се занимават с деца, същевременно трябва да бъдат учители, трябва да бъдат педагози, т.е. те трябва да предават правилното съобщение до една определена възраст, да възпитават децата как да се държат и извън терена. След това, след определена възраст са необходими и други качества, които децата трябва да придобиват. Има си определени специфики, които самият треньор трябва да притежава – той трябва да е психолог, трябва да знае как да се държи с децата. Това означава, че в БФС, който и да е начело, трябва да преобрази треньорската школа и да дава нужния лиценз и образование на треньорите, защото те са второто семейство на децата. И трябва да бъдат наистина кадърни.

След това за чужденците, както е известно на всички вътре в ЕС не можеш да ограничиш никой. Извън ЕС вече можеш. Ние ще ги ограничим да са до трима чужденци само в отбор, ако искаш повече, трябва да плащаш. Трябва да платиш „такса лукс“ да го кръстим – ако искаш четвърти чужденец – плащаш такса, ако искаш пети – плащаш по-висока такса и т.н. Това се събира в един фонд и отива за подобряване на детско-юношеския футбол. Защо са трима, защо не са нула, може да попитате. Защото ние със Стилиян цял живот сме били в чужбина. Ние сме били чужденци в друга държава също, т.е. знаем какво ни костваше да се докажем и утвърдим, както и да заслужим уважението на другите държави. Следователно не можем с лека ръка да кажем: Чужденците не ги искаме. Но , трябва да бъдат трима, т.е. пак стигаме до това да намерим нужния баланс. И се надяваме взетите в наши отбори чужденци да бъдат правилните чужденци. И приоритет става развитието на българския играч. И това ни връща в началото на отговора ми за детско-юношеския футбол.