Приложение на мерки за управление на твърдите отпадъци в  областите

Пазарджик, Плевен и Видин

EuropeAid 117409/D/SV/BG

Доклад по задача 3:

“Разработване на сценарии за управление на отпадъците” - Пазарджик

04/09474/al

февруари, 2008 г.

Министерство на околната

среда и водите

3. Формулиране на различни сценарии за управление на отпадъците

3.1. Очаквано развитие в управлението на отпадъците

3.1.1. Битови отпадъци, включително отпадъци от търговския сектор

3.1.1.1. Цели и задачи

Приоритет в областта на управлението на отпадъците е всяко домакинство да бъде обслужвано от дружество за събиране и обезвреждане на отпадъците. Отчитането на количествата събрани и обезвредени отпадъци, както и проучването на състава на отпадъците са необходимо предварително условие за подобряване на планирането им в бъдеще.

СЪЩЕСТВУВАЩО СЪСТОЯНИЕ  

Понастоящем, за област Пазарджик, дейността по събиране на отпадъци за рециклиране е много отграничена, като основната част от битовите отпадъци се депонират на депа или се изхвърлят на нерегламентирани сметища. Все още е голям броят на общините с нерегламентирани сметища. Селата, които не са включени в система за организирано събиране  на отпадъците, са принудени да изхвърлят отпадъците си на сметища в непосредствена близост до населеното място като по този начин се създават нови замърсявания, да ги заравят в собствените си дворове или да ги доставят на законните депа или в контейнери, разположени в околностите. В повечето случаи е използвана дадената възможност за нерегламентирано сметище. Няма ясно очертана граница между сметището и околните територии.

ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Изграждането на достатъчен брой съоръжения за сортиране, рециклиране и компостиране на разделно събрани отпадъци за рециклиране и съответно намаляване броя на депата за  нерециклируемите отпадъци и сортиране/рециклиране на остатъчната фракция е приоритет в управлението на отпадъците.

В краткосрочен план трябва да бъде изградена инфраструктура за окончателно обезвреждане на отпадъците, т.е. необходимите депа за отпадъци. Общият брой на депата трябва да бъде ограничен по икономически и екологични съображения. Капацитетите трябва да бъдат оптимизирани. Инвестициите трябва да бъдат поетапни.

 

5.1. Въведение

Според изводите, които могат да бъдат направени в глава 4.5.1, други критерии, освен финансови или икономически, предопределят избора на най-подходящо място за ново регионално сметище, независимо дали то ще бъде в комбинация с претоварна станция или не. Тази глава се занимава с някои екологични критерии, които биха могли да бъдат много важни при окончателния избор. Имайки предвид факта, че няколко от предложените площадки за сметище се намират в райони, които са предложени за територии по силата на Директива за опазване на природните местообитания и Директива за дивите птиците, следва да бъде направена т.нар. “ оценка за уместност” в рамките на Директива на ЕС за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора. Също така, следва да бъде отделено специално внимание на фактa, че някои от тези терени сa с карстов геологичен произход. 

Тъй като извършването на оценка за уместност не е една от задачите на консорциума, а и окончателната оценка за уместност може да бъде извършена само при наличието на по-подробна информация за характеристиките на новото сметище и ефекта върху околната среда (ще бъде оценен в ОВОС), то оценката в тази глава следва да бъде разглеждана единствено като една предварителна оценка, целяща да подкрепи процеса на вземане на решение по избора на площадка за сметището. В един по-следващ етап предстои да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда, която ще  представлява един от елементите на глобалния проект по поръчка на Министерство на околната среда и водите “Изготвяне на мерки по управление на твърди битови отпадъци в Пазарджишки, Плевенски и Видински региони - България”, който е финансиран от EuropAid. Окончателната оценка за уместност ще бъде съществена част от оценката за въздействие върху околната среда, която ще бъде извършена за избраната площадка. И двете проучвания и оценката за въздействие върху околната среда, и оценката за уместност не са предмет на нашата работа.

Предварителната екологична оценка е извършена по отношение на следните възможни решения, които са разгледани в този доклад (с посочване на вариантите):

5.3 Оценка на околната среда

5.3.1    Шум

Нивото на обременяване на населението с шум може да бъде много значително в случаите на често преминаване на колите, извозващи отпадъците, през оживени селища и по оживени пътища, както и в случаитe, когато сметище или претоварна станция са разположени твърди близо до населените места. Претоварните станции могат да генерират високи нива на шум. Всички посетени площадки  са разположени далеч от населени места ( в това има логика, защото такъв е бил критерият при избора на площадките). Същото важи и по отношение на пътните връзки.

Следва да се отбележи, че повечето от потенциалните площадки за сметища са разположени в изключително тихи райони, много ценни като ландшафт и екология. Силно препоръчително е да се съхрани този “тих статус” на тези райони. В този смисъл местонахождения № 17, 3 и 4 следва да бъдат избегнати. Место № 16 (разположено по-близо до основната пътна мрежа и до долината на река Марица и дейностите развивани от местното население) и велинградската площадка (намираща се доста близо до града) са за предпочитане.

5.3.2 Замърсяване на въздуха

Изборът на едно централно и модерно сметище за целия пазарджишки регион има много предимства в икономически и екологичен план. Това обаче неизбежно ще доведе до по-голям трафик на колите с отпадъци. По-натовареният трафик генерира повече емисии от  замърсители на атмосферния въздух, което не само ще доведе до повишаване на емисионните нива на замърсяване, но и по този начин дори ще допринесе за глобалното затопляне.

В този смисъл, велинградската площадка е най-малко подходяща поради факта, че много повече трафик ще се генерира откъм община Пазарджик към Велинград, отколкото в обратна посока. Една площадка, намираща се на територията на община Пазарджик е за предпочитане.

Проблемите с миризми и прах може да възникнат в случай, когато сметището е разположено твърде близо до населените места. На база на проведеното посещение на място изглежда, че велинградската площадка е най-малко подходящата (твърде близо до града). По отношение на останалите площадки следва да се извърши проучване с цел добиване на по-детайлна информация (преобладаващи ветрове, наличие или липса на хълмове между площадката и населените места). Един скорошен доклад на Геокомплекс сочи, че местонахождението на площадки № 16 и 17, в резултат на преобладаващите североизточни и северозападни ветрове, е благоприятно по отношение на най-близко разположените градове и села.

5.3.3 Трафик

Трафикът на коли с отпадъци ще бъде по-натоварен по пътните връзки към новото централно сметище в сравнение с актуалната ситуация, при която само местният боклук се закарва до местните сметища, които са разпръснати в целия регион. В този смисъл площадка № 16 е най-подходяща. Велинградската площадка следва да бъде отбягвана като вариант поради факта, че основният път между Пазарджик и Велинград преминава през планински район и се характеризира с много завои. В допълнение, пътните връзки към сметището преминават през града (Велинград).

5.3.4 Почва и подпочвени води

В първото предварително проучване площадки № 16 и 17 бяха класифицирани като силно неподходящи поради наличието на карстови образувания.  Наредба № 7 от 24 август 2004 забранява разполагането на сметища в райони с уязвими карстови формирования. От друга страна площадка №1 (Велинград) беше също отхвърлена на базата на неблагоприятните хидрогеоложки (карст) и хидроложки характеристики. Площадки № 3 и 4 не изглеждат да са засегнати от този карстов феномен.

Карстовата топография е триизмерен ландшафт, който се оформя при разграждането на разтворимия слой или слоеве на скална основа, която обикновено е изградена от карбонатни скали като варовик или доломити. Карстовите релефи притежават отличителни характеристики над земната повърхност, както и подземни дренажи. В някои случаи може да е налице слаб повърхностен дренаж, но такъв може и да липсва. Някои райони с карстова топография може да бъдат изпълнени с хиляди пещери.

Водите от кладенците в карстовата топография могат да не бъдат безопасни, тъй като водата може да тече необезпокоявана от сифон в пасище през пещера към кладенеца, като избягва нормалната филтрация, която настъпва при порьозните водоносни пластове. Карстовите формирования са пещеристи и по такъв начин имат високи нива на пропускливост, което води до намалени възможности да се филтрират замърсителите. Подпочвените води в карстовите райони са също толкова лесни за замърсяване, колкото водите на повърхността.

Съвсем наскоро бяха проведени допълнителни геофизични проучвания на площадки № 16 и 17. Допълнителното проучване на площадка № 17 бе извършено на 20 януари 2007 с цел идентифициране на типа карст и на възможното наличие и дебелина на защитен слой от седименти. Пилотно геофизично проучване бе извършено посредством вертикален електрически сондаж в 4 точки. 

Заключенията от тези скорошни проучвания разкриват, че площадки № 16 и 17 могат да бъдат приемливи по отношение на построяването на сметище при условие, че бъдат предприети определен брой защитни мерки.

                Карстът на терените се формира в резултат на физико-геоложки процеси и явления. Карстовите процеси се развиват в цялата зона на проучваната геоложка секция- на цялата територия, както и в дълбочина. Процесите се концентрират в зони с дебелина 2,0-2,5 метра (площадка №16) или 0,5-2, 0-3,0 метра (площадка № 17). Малките карстови форми основно са с размер до 3-4 см., но кухини достигащи до 1,5-2,0 метра (площадка № 16) или 0,50-0,60 метра (площадка № 17) могат да се наблюдават в дълбочина. В повечето случаи карстовите кухини не са запълнени. В редки случаи могат да се срещнат такива съдържащи песъчливи глини. В резултат на сравнително малките размери на карстовите образувания няма опасност от тяхното евентуално пропадане или срутване. В този смисъл карстът не оказва съществено влияние на инженерногеоложките характеристики на площадката. В геоложкия участък се наблюдава инженерногеоложко разнообразие с добри физикомеханични свойства, които дават една подходяща основа за сгради и инсталации. Морфологията на терена и физикомеханичните свойства на разнообразните инженерногеоложки форми, които съставят геоложкия участък, не дават предпоставки за развиването на гравитационни геодинамични процеси. С изключение на карстовите образувания, земният скат е доста спокоен, без развиване на други интензивни физико-геоложки процеси и феномени. Няма участъци, които да бъдат потенциално опасни по отношение на свлачищни процеси.

На базата на приетата работна хипотеза е създаден математически модел за движението на замърсителите в подземните слоеве. Съставеният математически модел е двуизмерен. Прогнозира се възможното разпространяване на замърсители в подпочвените слоеве в резултат на аварийно изтичане на води от сметището, в случай когато приетата технология за обезвреждане на отпадъка не е спазена. Съгласно тази доста екстремална хипотеза, в рамките на десет години водите от сметището ще проникнат в ненаситената с вода част от подпочвения слой в голям периметър от територията на площадката. В модела се стимулират условията за разпространяване на най-мобилните замърсители в тази зона за период от 100 години. Извършва се оценка на възможностите за предотвратяване и самоочистване на геоложката основа.

Резултатите от математическия модел показват, че дори в случаите на най-драстично нарушаване на технологията за депониране на отпадъци и в случаи на тежки кризисни ситуации, замърсяването на геоложката основа на площадки № 16 и 17 ще бъде дълготрайно, но в сравнително ограничени размери. Наличието на кватернерен слой от глини, песъчливи глини и едрозърнести глини осигурява сравнително добра защита от проникване в дълбочина на замърсени води от сметището. 

Геоморфоложките, геоложките и хидрогеоложките характеристики на терена на площадка № 16 предполагат, че част от течните емисии, генерирани от бъдещето сметище, ще текат по повърхността в посока запад-северозапад  като следват естествения наклон на терена. Друга част от тези емисии ще проникне в дълбочина. При условие на непрестанно изтичане на сметищни води от цялата територия на бъдещето сметище (при постоянен източник на замърсяване) замърсителите ще проникват в дълбочина, тъй като тяхната концентрация ще нарасне. Този процес ще протече сравнително бързо поради сравнително високата пропускливост на квартернерния делувиален слой от глини, песъчливи глини и едрозърнести глини. 

Извършените прогнозни калкулации показват, че в рамките на десет години бързоподвижните замърсители ще проникнат до 10-12 метра дълбочина, т.е ще се движат със скорост от около (и малко над) 1 метър годишно. През този период замърсяването ще остане в глинестия слой. Зоните в близост до повърхността ще бъдат най-замърсени (до 6-7 метра в дълбочина), където концентрацията на хлоридни йони ще бъде над 500 мг/л. В хоризонтално направление (в посока север по наклона на терена) фронтът на замърсяването ще се придвижи само на 15-20 метра от границите на сметището. След елиминирането на източника на замърсяване, т.е след прекъсването на притока на “сметищен” инфилтрат от повърхността, замърсителите, навлизащи в подпочвения слой, ще продължат да проникват в дълбочина. Те постепенно ще преминат през делувиалния пласт глина и след 18-19 години ще започнат да проникват в скалния масив. В карстовите и напукани зони на масива ( в така наречената “силно пропусклива зона”) замърсителите  ще се движат със сравнително висока скорост. Направените изчисления сочат, че 25 години след началото на симулацията в тези зони “сметищните” води ще достигнат дълбочина от 30-35 метра от повърхността (или 10-15 метра навътре в скалния масив). Едновременно с това, в неразрушените части на скалния масив, замърсителите ще се движат изключително бавно, главно по молекулярно-дифузионен път. В края на симулирания период (100 години) в карстовите и напукани зони замърсените води ще са достигнали до над 75 метра дълбочина и ще са излезли извън границите на района на модела. В хоризонтално направление замърсените води ще се предвижват в една посока с подземните течения на север. За разглеждания период техният фронт ще се отдалечи на около 30 метра в северна посока от границите на новото сметище.

На площадка № 17 замърсяването ще засегне само горните части на подпочвения слой и ще обхване кватернерния слой глина, карстовите мрамори и подпочвените води, като се натрупа в тях. Максималното проникване ще бъде до 30-35 метра дълбочина (в западната част на площадката). Замърсените води ще се придвижат на север и ще се отдалечат на повече от 300 метра от сметището. В източната част на площадката замърсяването ще бъде много по-ограничено, тъй като мраморните масиви, възникнали под кватернерния слой, са много здрави, нямат карстови образувания и са практически водонепроницаеми. Югозападната част на площадка № 17 Главиница е най-незащитена срещу замърсители постъпващи от повърхността. Карстовите форми в тази зона могат да бъдат проследени до 70-80 метра, което създава потенциална възможност за доста интензивно замърсяване в дълбочина на карстовия басейн. Резултатите от триизмерния математически модел показват, че дори и в случай на  тежка извънредна ситуация няма опасност от интензивно и широкомащабно замърсяване на подпочвените води на регионално ниво. Не съществува потенциален риск от влошаване на качеството на добиваната вода от наблизо разположените помпени станции и кладенци, които се намират в индустриалната зона на град Пазарджик и в района на село Главиница. Поради факта, че посоката на подпочвените течения е север-североизток, не съществува риск от замърсяване на естествените зони на извиране на подпочвени води от карстовия басейн.

Направеният анализ на инженерногеоложките и хидрогеоложките характеристики показва, че по отношение на нивото на защитеност от повърхностни замърсители и на двете площадки могат да бъдат обособени два района:

Площадка № 16 (Алеко Константиново):

В район 1 (няма точно определени индикации за повърхността) дебелината на глините е повече от 5 метра, което осигурява добра възможност за задържане на замърсителите, които постъпват от повърхността. Това създава благоприятни условия за изграждане на сметище за твърди отпадъци.

 В район 2 (няма точно определени индикации за повърхността) дебелината на слоя с глини е по-малка (най-често 1,0-2,0) и няма капацитет да задържи по-интензивни инфилтрации в дълбочина на сметищни води. В този смисъл, условията в този район не са благоприятни за разполагане на сметище за твърди отпадъци.

Площадка № 17 (Главиница):

Район 1- площ 155,5 дка, включва над 90% от територията на площадката, геоложката база е защитена (под условие), сравнително благоприятна за изграждане на сметище за твърди отпадъци.

Район 2 - площ 15,2 дка, заема най-югоизточната част на обследваната територия, неподходяща за построяване на подобен вид инсталации.

Извършената комплексна оценка на инженерногеоложките и хидрогеоложките характеристики на проучваните площадки показва, че и на двете площадки има райони със сравнително добри условия за разполагане на сметище за твърди отпадъци и за изграждане на съпътстващите съоръжения и инсталации. При планирането на сметището е необходимо да се вземе предвид спецификата на инженерногеоложките и хидрогеоложките условия на района на дадената площадка, като се спазят всички нормативни изисквания. Особено внимание следва да се отдели на изпълнението на следните препоръки:

- Изграждане на водонепроницаем екран на дъното на сметището и на система за дренаж и отвеждане на течните емисии от сметищното тяло;

- Изграждане на канали около площадката за отвеждане извън територията на сметището на дъждовните води;  

- В рамките на площадката и в съседните й територии е необходимо да се създаде система за мониторинг на повърхностните и подпочвени води. Допълнително събираната информация ще позволи потвърждаване и вторично калибриране на обстойния   математически модел, което също така ще повиши точността на правените прогнози;  

- Поради факта, че депонирането на съществуващите битови отпадъци в района на площадка № 16 се е извършвало без мерки по защита, превенция и мониторинг (изграждане на водонепроницаем екран, дренажна система, система за мониторинг) повторното депониране на отпадъците трябва да бъде предвидено при проектирането и бъдещото изграждане на сметището.

5.3.5 Повърхностни води

Следните заключения могат да бъдат направени относно площадки № 16 и 17 на базата на същото скорошно проучване на двете площадки, извършено от “Геокомплекс”:

 И двете площадки са разположени във водосборна зона от (зле оформени) оврази, които са насочени към десен приток на река Марица. Реката се намира на около 6 километра в северна посока от двете площадки. Дъждовните води, изтичайки по земния склон, се събират посредством зле оформени оврази. Наблюдава се временно оттичане на водите по склона, като това основно зависи от интензивността на падналите валежи. Не съществува постоянен повърхностен отток на територията на площадките. Вододелните линии минават по хребета на хълм, разположен в посока север-изток. Водосборните зони имат площ от 63,5 декара (площадка № 16) и 228,3 декара (площадка № 17). При спазването на всички нормативни изисквания по време на проектирането и реализирането на проекта не се очакват промени в хидроложките условия на двете площадки и в непосредствените околни райони. Не се очаква влошаване на качеството на водата, която идва от площадките (изпусната вода от защитените и/или покрити зони на сметището, когато контактът с отпадъците е предотвратен). Следователно при проектирането на обекта трябва да бъдат предвидени и канавки.

Подробна информация по отношение на хидроложката ситуация в проучваните зони на другите площадки не е налична в рамките на този доклад. В предварителното проучване, където 17 местоположения са били оценени, площадки № 3 и 4 са получили позитивна оценка по отношение на хидроложките условия, докато площадка № 1 (Велинград) е получила негативна оценка. Същото изследване маркира площадка № 17 като неблагоприятна от хидроложка гледна точка, докато площадка № 16 е оценена като “неутрална”. Междувременно ние съзнаваме, че хидроложките аспекти на са критично важни за двете площадки (№ 16 и 17). Остават съмнения за стойността на заключенията по отношение на другите площадки.

5.3.6 Природа

По отношение на тази категория може да бъдат разгледани следните групи ефекти, които се считат актуални в рамката на тази оценка на околната среда: 

- Разрушаване или увреждане на екологично ценни екосистеми и природни местообитания;

- Обезпокояване на животински видове  .

Нещо повече, рискът от неспособност да се спази Директива за дивите птици и Директива за естествените местообитания трябва да бъде оценен, тъй като спазването на двете Директиви трябва да бъде считано за абсолютно условие при избор на площадка. 

Аспектите, свързани с опазването на природата не са били разглеждани в предварителния доклад по избор на площадка. Това се отчита за грешка, тъй като не може да се отрече, че екологичното богатство на много райони, където са посочени площадки, е много високо. Потвърдено е, че “Бесапарски ридове” (обща площ ± 15 000 хка или 150 кв. км), намиращи се в непосредствено съседство с град Пазарджик са предложени2  да бъдат определени като Територия от значение за Общността (pSCI) по силата на Директива за естествените местообитания и като Специална защитена територия (SPA) по силата на Директива за дивите птици. Двете Директиви представят правната рамка за създаването на Европейската мрежа НАТУРА 2000. И двете територии се наричат “Бесапарски ридове”, но техните граници са различни. Местонахождението на съответните площадки в  съответните предложени защитени територии са представени на фигура 1 и фигура 2.

Площадки № 3 и 4 са разположени в сърцето на предложената защитена територия, която се определя като Територия от интерес за Общността (pSCI) по силата на Директива за естествените местообитания, и в границите на предложената защитена територия, която се определя като Специална защитена територия (SPA) по силата на Директива за дивите птици. Площадки № 16 и 17 се намират единствено на територията на предложената територия, която се определя като Специална защитена територия (SPA) по силата на Директива за дивите птици. Ясно се вижда, че площадка № 1 (Велинград) е разположена далеч от тази територия.

Опитът показва, че службите към Европейската комисия счита темите свързани с НАТУРА 2000 за много важни при оценяване на кандидатури за финансиране. Европейската комисия няма да отпусне финансиране на проекти, които са в противоречие на Директивите по НАТУРА 2000 (и други Европейски политики/нормативни документи). Освен това е важно да се отбележи, че Директивите свързани с НАТУРА 2000 са приложими дори и без надлежното им транспониране в националното законодателство или без надлежното им прилагане на национално ниво (на основата на решение на Европейския съд).

                Ако един проект (в случая: регионално сметище), може да има важно въздействие върху територии по НАТУРА 2000, то според член 6(3) на Директива за естествените местообитания компетентните власти трябва:

- Да направят “оценка за уместност” на дейностите, които оказват ефект върху територията;

- Да потърсят алтернативни решения; 

- Ако не са налични алтернативни решения, да обосноват натежалия обществен интерес от проекта; и

- Предприемат компенсаторни мерки.

“Оценка за уместност” показва много прилики с оценката на въздействие върху околната среда, но разликата се състои в това, че оценката за уместност се фокусира върху така наречените “квалифицирани естествени местообитания и видове”, а именно тези естествени местообитания и видове, които са изброени в приложенията към Директива за дивите птици и Директива за естествените местообитания, и които са в основата на определянето на териториите по НАТУРА 2000. 

Без да се впускаме в подробности, прилагаме списък на птичите видове от района на “Бесапарски ридове”, които спадат в тази категория (общо има 22 вида, които са в списъците, което е едно голямо число!).

 1 Моля, обърнете внимание, че такива геофизични проучвания не са били предприемани по отношение на площадка № 16 

 2 Предложените защитени територии са очертани на картите от упълномощените власти, но все още не са окончателно одобрени  По аналогия със списъка на птичите видове, които отговарят на условията за защитени видове по силата на Директива за дивите птици, естествените местообитания, които отговарят на нужните условия, са включени в списък към Директива за естествените местообитания. “Бесапарски ридове” се характеризират с важна степна растителност (13% от общата територия). Тези естествени пасища имат много висока екологична стойност. Според доклад на Международната правозащитна организация, естествено местообитание от вида № 6110 ‘Rupicolous calcareous или basophilic grasslands’ следва да се определи в “Бесапарски ридове”. Също така изглежда, че някои растения в района са ендемични, т.е. срещат се само в този район. “Бесапарски ридове” и долината на река Марица са и естествено местообитание на голяма популация на Европейски лалугер, бозайник също отговарящ на условията по Директивата.

Посещението на място на експерта по екология през месец юни 2007 година потвърди факта, че екологичните богатства на “Бесапарски ридове” са големи. По време на кратките посещения на 4-те площадки, намиращи се на територии предложение за вписване по НАТУРА 2000, бяха наблюдавани птичи видове като полска бъбрица (Anthus campestris) и белоопашат мишелов (Buteo rufinus). Това са видове, които вече отговарят на условията наред с птици като обикновен пчелояд (Merops apiaster, много разпространен), испанско каменарче (Oenanthe hispanica) и черноглава овесарка (Emberiza melanocephala). Ливадите по ридовете демонстрират високо ниво на биоразнообразие (растения, пеперуди и др.). Европейският лалугер е широко разпространен.

Ясно е, че построяването на ново регионално сметище на една от възможните площадки в “Бесапарски ридове” ще доведе до унищожаването на няколко хектара (+/- 20ha) екологично ценни естествени ливади. Това вече е един негативен ефект. Вземайки предвид, че този тип ливади отговаря на изискванията за естествено местообитание, оценката за уместност за площадки № 3 и 4 вероятно ще бъде отрицателна, което означава, че ще бъде много трудно да се спази Европейската Директива за естествените местообитания. Също така, тези ливади са и любим естествен хабитат на много птичи видове, които също отговарят на изискванията. Може да се очаква, че намаляването на този вид естествено местообитание ще има ефект върху някои популации от птици. По такъв начин спазването на изискванията на Директива за дивите птици ще стане също трудно.

Изграждането на ново сметище във Велинград със сигурност ще доведе до разрушаването на няколко хектара (+/- 20ha) екологично богати естествени местообитания (пасища и гори), което представлява един отрицателен ефект, но няма да има трудности свързани с изискванията на Директива за естествените местообитания и Директива за дивите птици.

В районите в непосредствена близост до новата сметища площадка ще бъде внесен смут сред животинските видовете. Той ще бъде причинен от по-високите нива на шум и изобщо от човешката дейност. Значимостта на този ефект зависи от много фактори, но може да се каже, че въздействието ще бъде много по-голямо в местата, където настоящото ниво на обезпокояване на животинските видове е много ниско. Такъв е случаят с площадки № 17, 3 и 4. Там ефектът от внасянето на смут сред животинските видове ще бъде силно отрицателен. Поради факта, че на площадки № 1 (Велинград) и № 16 вече съществуват и работят сметища, допълнителното вредно въздействие ще бъде относително ниско. Въпросът до каква степен ефектът от обезпокояването на животинските видове ще се отрази на местните популации от птици, следва да бъде детайлно изследван при извършването на оценка за уместност. Ефектът от вмешателството зависи от много фактори, но не всички видове птици са уязвими към повишаване на нивото на шума. По време на посещението на площадка “Алеко-Константиново” (№ 16) полски бъбрици (Anthus campestris) търсеха храна сред боклука, а черноглава овесарка  (Emberiza melanocephala) пееше до площадката на сметището.    

В заключение, от гледна точка на компонент Природа площадка №1 е най-подходяща, тъй като не се намира на територия по НАТУРА 2000 и защото там вече съществува и работи сметище. Независимо от това, ние не разполагаме с подробна информация за екологичните богатства в непосредствените околности около площадката. Площадка № 16 има най-добри шансове в сравнение с площадки № 17, 3 и 4, защото е долепена до съществуващо сметище. По такъв начин допълнителното обезпокояване от работата на площадката ще бъде по-малко. Площадки № 3 и 4 са неподходящи, защото при тях спазването на изискванията на законодателството по НАТУРА 2000 ще бъде много трудно.  Тези заключения трябва да бъдат проверени и потвърдени на базата на по-задълбочени проучвания, които да бъдат направени със средствата на оценката на въздействие върху околната среда и на оценка за уместност.

5.3.7 Ландшафт

На базата на посещенията на място от 25 и 26 юни 2007 година става ясно, че екологичните и ландшафтни стойности на всички потенциални местонахождения за площадки са високи. Четири площадки се намират в района на “Бесапарски ридове”, красива област със смес от гори, обработваеми земи и степи. Една площадка се намира извън град Велинград, също в район с красиви пасторални характеристики.

 Площадки № 17, 3 и 4, обаче, се намират в отдалечени места, без значително смущаващо присъствие на изкуствени, сътворени от човека елементи. Много малко вероятно е да се нанесат поражения на тези територии. Площадки № 1 и 16 са вече засегнати от присъствието на сметища, така че допълнителното въздействие ще бъде по-малко. Нещо повече - реалната гледка на площадка № 16 е много грозна, защото вечно димящото сметище може да бъде забелязано от далеч. Едно ново сметище, разположено до настоящото, но по-добре интегрирано със заобикалящия го ландшафт, ще  предложи по-добър потенциал да се изчисти това грозно петно на територията на “Бесапарски ридове”.

5.3.8 Сравнителен анализ и заключение относно оценката на околната среда 

Сравнителният анализ сочи, че площадка № 16, площадка “Алеко-Константиново”, изглежда най-подходящото място от гледна точка на околната среда. Основните причини за това заключение са следните:

 Площадки № 17, 3 и 4 се намират в тихи райони, с големи екологични и ландшафтни богатства; изграждането на сметище на тези места ще има много важни отрицателни въздействия върху природата и окръжаваща среда. Независимо, че площадка № 16 е също разположена в района на “Бесапарски ридове”, то нейното разположение е на границата на долината на река Марица, където се развиват повече земеделски и промишлени дейности. Така, допълнителното смущаване и увреждане на ландшафта ще бъде значително по-слабо отколкото при другите три площадки;

Площадка № 16 вече е под въздействието на реално съществуващо сметище. Разширяване на сметището под формата на модерно сметище ще се отрази по-малко на ландшафта и на околната среда, отколкото в случая с площадка № 17. Нещо повече, присъствието на модерно сметище предлага по-добри възможности да се изчисти сегашното сметище;

От гледна точка на компонента природа, площадка № 1 изглежда най-подходяща, тъй като не влиза в рамките на предложените територии по НАТУРА 2000 и защото там вече работи сметище.  Отдалечеността от основния източник на отпадъци, а именно град Пазарджик, ще доведе до увеличаване на трафика на коли с отпадъци през планинския район, което неизбежно ще повиши замърсяването на атмосферния въздух, нивото на шум и натовареността на трафика, което прави това местонахождение по-малко подходящо. Все още има съмнения относно хидрогеоложката пригодност на тази площадка;

Площадки № 3 и 4 се неподходящи защото спазването на нормативните изкисвания във връзка с НАТУРА 2000 ще бъде много трудно. /Публикуваното е само част от доклада за прединвестиционните проучвания/

4.6. Саниране на идентифицираните и оценени общински депа

Обобщаващи резултати от направената приоритизация и групиране на депата от гледна точка на необходимите мерки за саниране и срочността на тяхното изпълнение беше направена в Задача 1 Техническа базова информация и е представена в таблица 4.18.

4.6.1. Проучване за саниране

Проучването за саниране има за цел избор на оптимален в екологичен и икономически аспект вариант за саниране. В настоящия проект особено внимание е обърнато на проучванията за саниране, когато са избирани саниращите мероприятия за депото с много висок риск (IV приоритет).

Детайлните проучвания включват:

- Хидроложко и хидрогеоложко проучване с цел определяне параметрите на повърхностните води и дълбочината и качествения състав на подземните води в района на обекта;

- Определяне на състоянието на почвите в района на депото, чрез взимане на проби от геоложката основа и почвите, разположени в сервитута на депото;

- Оценка на газовите емисии и необходимостта от третирането им;

- Геодезично заснемане на обекта с цел точното определяне на площта, подлежаща на рекултивация и обема на натрупаните отпадъци за вертикално планиране;

- Сондиране за определяне обемът на депонираните отпадъци и техния качествен състав;

- Определяне на местоположението и броя на пунктовете за мониторинг на депото.

Разходите за детайлно проучване на замърсяването за един обект (депо) варират от 20 000 лв. за депа с нисък и среден риск до 31 000 лв. за депа с висок риск.

В допълнение на разходите за детайлно проучване на един обект (депо) следва да се включват разходи за проектиране, разработване на тръжна документация и техническа помощ при управлението на дейностите по саниране (възлизащи на 10% от общата стойност на саниращите мероприятия), а така също и разходи за извършване на строителен надзор по изпълнението на строителните работи за саниране на обекта (възлизащи на 8% от общата стойност на саниращите мероприятия).

4.6.2. Саниращи мероприятия

Предлаганите мерки във връзка със закриване на съществуващите депа за отпадъци и избор на саниращи мероприятия, са основани на оценка на риска за околната среда, свързана с конкретното депо и изискванията на българското законодателство (ЗУО; Наредба № 8/2004 г.; Наредба №26/1996 г. и Наредба №7/ 1997 г. за хигиенните изисквания за защита на селищната среда).

При избора на мерките за саниране на депата е приложен индивидуален подход, отчитащ характеристиките на всяко едно депо поотделно. Разгледани са технически решения, включително с възможности за:

- изграждане на система за улавяне и отвеждане на повърхностните води;

- изграждане на система за газов дренаж;

- прилагане на екраниращ слой от глини/бентофикс;

- прилагане на земни маси за рекултивиращ слой;

- прилагане на съвременни технологии от геомрежи и геотекстил.

При разработването на техническите мерки са спазени изискванията на:

- Наредба № 8/2004 за изграждане и експлоатация на депа за ТБО;

- Наредба № 7 за здравна защита на селищната среда,

Взети са под внимание:

- транспортните разстояния по Държавната пътна мрежа;

- цените на машиносмените в условията на конкретния регион.

4.6.3. Видове методи за саниране

Предложените основни методи за саниране са:

- обезвреждане “ex-situ” на отпадъците чрез тяхното пряко отстраняване;

- обезопасяване “in situ”;

- прилагане на защитни мерки.

4.6.3.1. Обезвреждане “ex-situ”

Прилага се за отстраняване на отпадъците чрез изгребването и предепонирането им на подходяща за целите площадка. По този начин се постига:

- пълното премахване на отпадъците и възстановяване на земите за алтернативно ползване;

- възможност за намаляване на размера на депото и степента на въздействието му върху обектите под защита;

- избягване на високите разходи за закриване и последващ мониторинг;

- възможност за повторен инженеринг на мястото.

Методът е приложим за депа с много висок и висок риск, както и за депа със среден риск (с минимален обем на натрупаните отпадъци).

4.6.3.2. Обезопасяване “in-situ”

Прилага се за екраниране (капсулиране) на отпадъците, чрез:

- покриване на повърхността чрез заглиняване и/или запръстяване, с което се предотвратява достъпът на атмосферни валежи до отпадъците и не на последно място прекият контакт на хора и животни с тях. Крайното оформяне на повърхността на депото е под формата на купол с наклон, позволяващ ерозионно безопасното оттичане на валежните води, или

- изграждане на горен изолиращ екран включително с минерален изолиращ слой, дренажна система от площен дренаж и мрежа от хоризонтални дренажни тръби за отвеждане на инфилтрирани води, ревизионни шахти, газов дренаж и рекултивиращ пласт - мярката е приложима за депа с голям обем, високо съдържание на отпадъци с органичен произход, опасност от миграция на опасни вещества и с оценка на риска за обекти под защита от среден до много висок. Дебелината на необходимия почвен (рекултивиращ) слой варира в зависимост от последващата употреба на мястото. Съществено значение за максималното ограничаване на вертикалната миграция на замърсителите има гранулометричният състав на материалите, използвани за покрития. Във връзка с това при изпълнението на тези дейности от програмата за саниране е необходимо избраните насипни материали да отговарят по мощност и гранулометрия на изискванията на Наредба № 8/2004.

4.6.3.3. Прилагане на защитни мерки

Като защитни мерки са предложени:

- мониторинг на депата за отпадъци;

- ограждане на площадките;

- денонощен контрол на входа на депото през етапа на остатъчна експлоатация;

- поставяне на предупредителни табели за забрана на: изгарянето на отпадъци, депонирането им извън определените за целта места;

- поставяне на предупредителни табели за разрешените за депониране отпадъци;

- масово информиране на населението по местния радиовъзел за забрана на неконтролируем достъп (извън определеното време за депониране) до депото.

Съгласно българското законодателство (Наредба №8/2004) при закриване на депата е необходимо разработване на система за дългогодишно наблюдение. Мониторинговата система включва минимум процедури, необходими за наблюдение и контрол върху параметрите на околната среда, както по време на изпълнение на саниращите мероприятия, така и след закриването на депото.

В разработената Програма за саниране, системата за мониторинг на депата за отпадъци предвижда контрол и наблюдение върху:

- Отток: дебит и състав на инфилтрираните отточни води;

- Газ: състав и количество на биогаза от депото/сметището;

- Води: състав на подземните води извън мястото на депониране и състав на повърхностните води;

- Слягане на отпадъците след запълване.

4.6.4. Модели за саниране; мониторинг

В началото на този етап е изяснена етапността на саниращите дейности за различните рискови групи депа. Изготвен е списък с окрупнени технически мерки за видове работи за саниране и рекултивация, отчитайки изискванията на Наредба 8/2004 и Наредба 26/1996, а така също и методите описани в предходната точка. Обобщените данни за всички 11 общински депа са включени в “Програма за поетапно саниране на депата”. Към програмата е разработен и приложен План-график за поетапното закриване на депата.

Програмата за поетапно саниране на депата включва обезвреждането или обезопасяването им чрез прилагане на следните модели:

Модел “А” - Обезвреждане на отпадъците по метода “ex-situ” чрез изгребване и депониране на регионално депо

Приложен е за саниране на депа с висок и среден риск, отстоящи на транспортно разстояние до 30 км до новото регионалнио депо в град Пазарджик. Изпълнението на рехабилитационните дейности по модел “А” е в краткосрочен и средносрочен план. Дейностите по саниране при модела включват изпълнението на:

- Изгребване на депонираните отпадъци. Съобразно с конкретните условия изгребването може да се изпълнява с челен товарач или с багер при разходни цени: 1.98 лв./м3 за челен товарач и/или багер - 3.40 лв./ м3;

- Транспортиране до съответното регионално депо;

- Депониране на отпадъците в регионалното депо в т.ч. прибутване с булдозер до 40 м при разходна цена - 1.07 лв./ м3;

- Уплътняване на отпадъците с валяк при разходна цена - 0.24 лв./ м3;

- Биологична рекултивация на площите, очистени от отпадъци - 610 лв./дка за затревяване.

Във връзка с кратките срокове за изпълнението на програмата (до средата на 2009 г) за депата, предвидени да се санират по модел “А” ще бъдат включени само средства за проектиране и саниране. Не се предвиждат средства за допълнителни проучвания и мониторинг, тъй като моделът включва предепониране на отпадъците в новоизградените регионални депа и почистване на площадките с възможност за алтернативно ползване на терена.

Приложение на модела в регион Пазарджик - Приложен е за депото на Община Лесичево.

Предвидените за депото саниращи мероприятия съгласно модела включват: изгребване, транспорт и предепониране на отпадъците в бъдещото регионално депо при наличие на средства. Обемът на отпадъците към 2005 г. в неуплътнено състояние е 10000 м3. При степен на уплътняване 2.5 пъти (К = 0.4) количеството отпадъци за предепониране в регионалното депо възлиза на 10554 м3. В това количество отпадъци са включени и прогнозните количества за 3,5 г. (от 2006 до средата на 2009 г.). Последните са изчислени на база годишната норма на натрупване и броя на жителите на общината. В програмата са включени и разходи по озеленяване (затревяване) на площите, засегнати при депонирането на отпадъци в размер на 10,0 дка. За изпълнението на модела ще са необходими разходи в размер на 191 205 лв., без тези за проектиране.

Модел “В” - Обезопасяване на отпадъците на място “in-situ”

Предлага се за саниране на депа със среден риск (3 - 6) и значителен обем на депонираните отпадъци в средносрочен план и депа с висок риск - в краткосрочен план. При тези ограничителни условия отпадъците остават на мястото на депонирането им, като тяхната рехабилитация ще се изпълнява в краткосрочен план или средносрочен план и включва следните видове дейности:

- Профилиране на депонираните отпадъци, включващо разстилане и подравняване с булдозер при разходна цена - 1.07 лв./ м3;

- Уплътняване на отпадъците (трикратно) с валяк при разходна цена - 0.24 лв./ м3;

- Междинно запръстяване при мощност на пласта в уплътнено състояние 0.20 м - 1.07 лв./ м3;

- Изграждане на екраниращ слой от уплътнени глини (0,5 m) или хидрогеомембрана (Бентомат, Бентофикс и др. - 6,50 лв/м2), дренажен слой за отвеждане на инфилтрирани води (0.5 m);

- Изграждане на газотвеждаща система (сондажи и площен дренаж);

- Изграждане на рекултивационен слой с мощност от 1 m - 3.40 лв./ м3;

- Мониторинг на депото, съгласно изискванията на Наредба №8 при средна цена 120 лв./м сондаж и 250 лв./бр. водна проба за анализ на необходимите компоненти.

- Биологична рекултивация на депото - затревяване - 610 лв./дка.;

Приложение на модела в регион Пазарджик - Приложен е за депата на Общини: Велинград, Брацигово, Белово и Батак със среден риск и Общини: Ракитово, Пещера, Септември с висок риск.

Обемът на отпадъците от тези населени места към 2005 г. в неуплътнено състояние е 2475000 м3. При степен на уплътняване 2.5 пъти (К = 0.4) количеството отпадъци възлиза на 1160603 м3. В това количество отпадъци са включени и прогнозните количества за 3,5 г. (от 2006 до средата на 2009 г.). Последните са изчислени на база годишната норма на натрупване и броя на жителите на общините. В програмата са включени и разходи за мониторинг на депата и озеленяване (затревяване) на площите, засегнати при депонирането на отпадъци в размер на 94 дка. За изпълнението на модела ще са необходими разходи в размер на 4 879 771 лв., без тези за проучване и проектиране.

Модел “С” - Обезопасяване на отпадъците на място “in-situ”

Разработен е за депа с много висок, висок риск, значим обем (> 30 000 м3) и неподходящи условия за депониране по отношение на подземните и повърхностни води (високо ниво на подпочвените води или изграждане на депото по скатове на дерета с постоянен приток на вода; реки или в негативни релефни форми); високо съдържание на органични отпадъци и опасност от миграция на замърсители. Изпълнението ще се извършва в краткосрочен план за депата с висок риск.

Дейностите по саниране при модела включват изпълнението на:

- Уплътняване (трикратно) на отпадъци с валяк - 0.24 лв./м3;

- Запръстяване с мощност на пласта в уплътнено състояние 0.20 м;

- Изграждане на горен изолиращ екран (минерален запечатващ пласт от уплътнени глини с мощност 0,5м), геомембрана, дренажна система за отвеждане на инфилтрата, система за отвеждане на биогаза), с разходна цена 120 лв./ м2;

- Изграждане на водоотвеждащи канали за скатови води с разходна цена 26 лв./м2.

- Рекултивиращ слой с мощност 1 m с единична цена от 5,30 лв./м3 в зависимост от източника на земни маси;

- Биологична рекултивация - затревяване и частично залесяване - с цена от 0.61 лв./м2 за затревяване до 1.0 лв./м2 за комбинирано озеленяване - затревяване и залесяване;

- Мониторинг на води - 120 лв./м сондаж и 250 лв./бр. водна проба за анализ на необходимите компоненти, съгласно изискванията на Наредба №8.

За депата с висок риск изпълнението на модела е в краткосрочен план - при готовност на депата приемници (изграждане на регионалните депа).

Приложение на модела в регион Пазарджик - приложен е за депото на Община Пазарджик.

Обемът на отпадъците от Община Пазарджик към 2005 г. в неуплътнено състояние е 1 800 000 м3. При степен на уплътняване 2.5 пъти (К = 0.4) количеството отпадъци възлиза на 856 964 м3. В това количество отпадъци са включени и прогнозните количества за 3,5 г. (от 2006 до средата на 2009 г.). Последните са изчислени на база годишната норма на натрупване и броя на жителите на общината. В програмата са включени и разходи за мониторинг на депото и озеленяване (затревяване) на площите, засегнати при депонирането на отпадъци в размер на 90 дка. За изпълнението на модела ще са необходими разходи в размер на 12 088 331 лв., без тези за проектиране.

Мониторинг на депа

Мониторингът на депата за отпадъци предвижда контрол и наблюдение върху:

- Отток: дебит и състав на инфилтрираните отточни води;

- Газ: състав и количество на биогаз;

- Води: състав на подземните води извън мястото на депониране и състав на повърхностните води (за всички депа с продължителността до санирането им и 30 години след това);

- Топография на отпадъчното тяло след закриване и рекултивация.

За определяне на инфилтрата чрез водния баланс на депото са необходими метеорологични данни за района, в който е разположено последното. Системата за мониторинг включва данни от натурни собствени наблюдения или такива от хидрометеорологичните служби за количество на валежите, температура на въздуха, посока и сила на вятъра, изпарения и атмосферна влага. Наблюдаваните показатели и периодичността на отчитането са съобразени с изискванията на Наредба 8/2004 г.

Необходимите разходи (по окрупнени показатели) за изпълнението на предвидените саниращи дейности от модели А, В и С са показани в таблици 4.19, 4.20 и 4.21.

Програмата ще се извършва в кратко- и средносрочен план.

Изпълнението на “Програмата за поетапно саниране на общинските депа от регион Пазарджик трябва да приключи до средата или най-късно края на 2009 г, като изпълнението й е предвидено да започне през третото тримесечие на 2007 г. Изготвен е примерен график за изпълнение на “Програмата за поетапно саниране на общинските депа”.

4.6.5 График за затваряне на съществуващите депа

Графикът за закриване на съществуващите депа е съобразен с риска за околната среда, оценен в доклада по Задача 1 - “Техническа базова информация”, техния обем, отстояния до бъдещото регионалното депо и националното законодателство, което изисква всички несъответстващи на изискванията депа да бъдат закрити най-късно до средата на 2009.

От друга страна следва да бъде отчетено, че прекратяването на експлоатацията на съществуващите депа следва да е съобразена с пускането в експлоатация на новото регионално депо и наличието на техническа възможност в по-малките общини да транспортират отпадъците на по-големи растояния. Вземайки предвид наличието на работен проект за първи етап на регионалното депо, считаме че са налице условия той да бъде реализиран до средата на 2009 г. Актуализираният график е представен на фигурата по-долу.